ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43

София, 03.02.2015 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение

, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 166/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ЗК „Калето” /в ликвидация/ - [населено място], срещу въззивно определение № 614 от 18.09.2014 г., постановено по ч. т. д. № 536/2014 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 228 от 19.05.2014 г. по т. д. № 276/2013 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по делото в частта относно предявения от ЗК „Калето” /в ликвидация” иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на лихва за забава върху главница от 31 370 лв. за периода от 14.01.2004 г. до окончателното плащане.

В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като се поддържа, че същото е неправилно поради необоснованост и нарушения на закона.

Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, тъй като „не се е съобразил с разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, според която с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла; макар давността за лихвата да не е изтекла, ако главното вземане е погасено по давност, погасява се и вземането за лихва, съгласно чл. 119 ЗЗД”. За доказване на основанието по чл. 280, ал. 1, т....