№ 1005

Гр. София, 09.11.2023г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО Т.О. в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Х.

ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛАЙ МАРКОВ

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска к. т.д № 1771 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „АХАИА ГЕО“ ЕООД срещу решение №391/30.06.2023г. по в. гр. д. № 179/2023г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 221/23.12.2022г., постановено по гр. д. № 875/2020г. по описа на РС Самоков в обжалваните му части, с което са уважени предявените от ищеца Н. А. Г. срещу търговското дружество искове с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД.

Съдът констатира, че исковите претенции, с които е бил сезиран първоинстанциония съд са за дадени в заем суми от ищеца – Н. Г. на ответното търговско дружество, които се сочи, че са предназначени за погасяване на задължения на дружеството към посочената банкова институция за закупуване на описания имот – магазин. Съобразно соченото са сключени отделни договори за заем за посочените суми с дати в периода от 28.07.2017г. до 04.10.2019г. като се твърди да са предоставени суми и са претендирани главници в размер от 1 000 лв. до най-голямата търсена сума - в размер на 20000 лв. по договор за заем от 14.08.2017г., като всички останалите са в и до размер от 5000лв. Нито една от посочените като дадени в заем суми и търсена главница не е над 20 000лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Налице е практика на ВКС, че понятието търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК не е идентично с „търговски спор” по смисъла на глава 32 от ГПК, както и че процесуалният ред, по който се разглежда делото (общ или по реда на особеното производство по търговски спорове) не е установен от закона критерий за разграничаване на делата на граждански и търговски, както изрично се посочва и в ТР 3/2019г. на ОСГТК на ВКС. Налице е и непротиворечива съдебна практика, че понятието търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с по-широко съдържание от понятието спор по търговска сделка. При преценка относно характера на делото, а оттам и за касационната обжалваемост на постановения акт съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, се приема, че търговски характер имат освен споровете по чл. 365 ал.1 от ГПК, делата, претенциите по които произтичат от търговска сделка (реално изпълнение или репариране на вредите от неизпълнението), или от нейното разваляне, прекратяване, недействителност и др. Търговският закон не съдържа изчерпателна регламентация на всички търговски сделки, но дефиницията за търговска сделка по смисъла на Част трета от ТЗ се извежда от предвидените в чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ критерии - обективен и субективен. Обективните /абсолютни/ търговски сделки са лимитативно изброени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, като извън законодателно посочените сделки, които по естеството си са търговски, такъв характер на сделката е налице и тогава, когато е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие – т. нар. субективни /относителни/ търговски сделки. Законодателят въвежда и оборима презумпция за квалифициране на сделката като търговска по чл. 286, ал.3 от ТЗ, т. е., че е достатъчно сделката да е сключена от търговец, за да се счита, че е свързана с неговото занятие. Договорите за заем по конкретното дело са сключени от търговец – ответното дружество и са свързани с неговото занятие, поради което съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ имат характера на търговска сделка, а това определя делото като търговско. Налице са сделки по договори за заем, сключени с търговско дружество, поради което действа презумпцията, че са във връзка с дейността му, а това, че заемодателят е физическо лице не променя горното, тъй като той не попада във визираното в чл. 113 ГПК изключение и не е действал като потребител по смисъла на § 13 т. 1 ДР ЗЗП, като в този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение № 353/01.08.2022 г. по ч. тд.№ 2900/2019 г., Т. К., ІІ т. о.. на ВКС, определение №146/17.03.2021г. по ч. т.д.№236/2021г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 98/ 20.02.2020 г. по ч. т.д.№ 258/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС и мн. др.

С оглед гореизложеното настоящият състав на ВКС намира, че се касае за търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 т. 1 от ГПК, като цената на всеки от предявените самостоятелни иска не е над 20 000 лв. С оглед горното жалбата като подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на касационен контрол, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от „АХАИА ГЕО“ ЕООД срещу решение №391/30.06.2023г. по в. гр. д .№ 179/2023г. на Софийски окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по т. д. № 1771/2023г. на ВКС, 2 т. о.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/