ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21

С., 14.01.2015 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия,

в закрито заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 950/2014 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Мария М. Б. от [населено място] против решение № 1648 от 31.07.2013 г. по гр. д. № 1002/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски окръжен съд решение № 144 от 20.12.2012 г. по т. д. № 245/2009 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу Мария М. Б., в качеството й на поръчител, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 27 615.18 лв., включваща главница и лихви по договор за банков кредит № 26 от 02.09.2008 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 310/2010 г. на Районен съд-Сливница.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Касаторката изразява несъгласие с извода на съда, че е страна по процесния договор за кредит, като счита, че с оглед невъзможността на вещото лице от допуснатата почеркова експертиза да даде категорично заключение относно това, дали този документ съдържа нейния подпис, оспорването на същия следва да се приеме за доказано.

Като „важни за развитието на правото” касаторката посочва въпросите: „

1. Ако един документ има само параф, който няма достатъчно елементи, за да се установи авторът – има ли изобщо подписан документ;

2. Ако приемем, че парафът е достатъчен и е налице подписан документ, при положение, че...