ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15

София, 13.01.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 07.10.2014 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретар

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от председателя

ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т. дело № 190 /2014 година

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на

ТД [фирма]

, [населено място], чрез адв. Ил.В., против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 460 от 07.10.2013 год., по в. т.д.№ 709/ 2013 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 172 от 19.04.2012 год., по т. д.№ 468/2011 год. са отхвърлени предявените от касатора, като ищец, против

[фирма],

гр.К.

обективно съединени

искове по чл. 240 ЗЗД за сумата 85 000 евро/ с левова равностойност на 166 245.55 лв./, дължима по договор за паричен заем от 24.03.2008 год., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2011 год. до окончателното и изплащане и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 40 436.11 лв.- мораторна лихва върху главницата на задължението за периода 25.03.2009 год – 16.06.2011 год., както и в частта за деловодните разноски.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила.

Основно касаторът възразява срещу извода на въззивния съд, че ответникът е оборил презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ и сключената между страните сделка не е търговска, с аргумент, че предоставянето на заем не е включено в предмета на дейност на последното. Едновременно с това е изразено и несъгласие с приетата от решаващия съд допустимост на...