ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2 С., 05.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3728/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на В. Ц. А. - от [населено място] срещу Определение № 1711 от 09.07.2014 г. по ч. гр. д.№ 1151/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 30.01.2014 г. по т. д.№ 475/ 2013 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл. 74 ТЗ, предявен срещу [фирма] - [населено място] за отмяна решенията, взети от ОС на дружеството на 16.01.2013 г., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят сочи, че съдът е дал неправилна правна квалификация на иска по чл. 74 ТЗ, когато се касае за иск по чл. 71 ТЗ, вр. чл. 124 ал. 1 ГПК и че не е съобразил, че е налице правен интерес за предявяването му.
В т.VІ на частната касационна жалба жалбоподателят излага, че при определяне на правната квалификация на иска съдът не е съобразил с ТР №1/06.12.2002 г. по тълк. д.№ 1/2002 г. на ОСГК на ВКС досежно възможността ищецът да защити с установителни искове отделни членствени права и членството си. На основание ТР №8/27.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК поддържа, че има правен интерес да установи отказа да бъде изслушан от съдружниците. По останалите искове, свързани с твърдения за нарушено членствено право на участие в управлението и др. права, съгл. чл. 123 ТЗ, поддържа, че установителен иск е...