, второ отделение в открито заседание на 09 декември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

БОЯН БАЛЕВСКИ

и при участието на секретаря Л. З. като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №1987/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от М. П. В. от [населено място] срещу [фирма] с правно основание чл.

47 ал. 1, т. 2, и т. 3 ЗМТА

за отмяна на решение от 14.11.2013 г. по арб. дело № 387/13 на арбитър Б. Г., в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1618,21 лева, ведно със законната лихва. Навеждат се оплаквания за недействителност на арбитражното споразумение като сключено в противоречие със законовите разпоредби на чл. 143 т. 16 от Закона за защита на потребителите/З./, както и поради противоречие на споразумението с основните начала на правото на РБ.

Ответникът [фирма] в писмен отговор на ИМ, депозиран във ВКС на 26.08.2014 година изразява становище за неоснователност.

Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:

Исковете са предявени в срока по чл. 48 ал. 1 от ЗМТА.

С арбитражното решение, чиято отмяна се претендира ищецът по настоящия иск е осъден да заплати на [фирма] сумата от 3 984, 78 лева - парични задължения по договора за револвиращ заем № [ЕГН], сключен на 21.04.2008 г., по силата на който ищцата е получила в заем от [фирма] сумата от 3 120 лева със задължението да възстанови същата на кредитополучателя при договорените условия включително и възнаграждение за револвинг и договорена лихва, от които са погасени част от главницата и е била договорена неустойка в размер на 50 % от целия заем след прекратяване на договора от страна на кредитодателя, поради съответното неизпълнение от страна на длъжника..

По оплакванията в исковата молба, настоящият състав на ВКС намира за установено следното:

В исковата молба се навеждат оплаквания за нищожност на арбитражната клауза в т. 18.1 от ОУ от 16.02. 2008 г., приложими към договора за револвиращ заем № [ЕГН], сключен на 21.04.2008 г. и представляващи неразделна част от него. Твърди се, че уговорката за отнасяне на споровете по изпълнението на задълженията на кредитополучателя за разрешаване пред арбитраж са в нарушение на разпоредбата на чл. 143 т. 16 З. и следователно арбитражната клауза е нищожна, съгласно чл. 146 ал. 1 от същия закон като неравноправна. По същия начин се третира в ИМ и клаузата в 18.6 от ОУ, препращаща за неуредените процедурни въпроси в ОУ към процедурата по ЗМТА.

Разпоредбата на чл. 143, т. 16 З. определя като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон, ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора /т. 16/. Арбитражната клауза в настоящия договор не е неравноправна, тъй като не е във вреда на ищцата, нито изключва или препятства правото на защита, не ограничава средствата за доказване и не предвижда обръщане към арбитраж, който не е предвиден по закон. Разпоредбата на чл. 4 ЗМТА във връзка с § 3 ПЗР на ЗМТА допуска сключване на арбитражни клаузи, които уреждат разглеждане на спора от арбитраж - постоянна институция или арбитраж ad hoc за конкретния спор, а съобразно чл. 24 ЗМТА страните могат да се споразумеят за процедурата, която арбитражният съд трябва да спазва при водене на делото. Следователно клаузата в чл. 18.1 от Общите условия не е в противоречие с посочените разпоредби, нито е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 16 З. и същата не е нищожна, съгласно чл. 146, ал. 1 З., тъй като, от една страна учредяване на арбитраж ad hoc е допустим, а от друга страна, са определени няколко арбитри, към които може да бъде отнесен конкретният спор. По същите съображения това се отнася и до клаузата в т. 18.6 от ОУ, препращаща за неуредените процедурни въпроси в ОУ към процедурата по ЗМТА. От изложеното следва, че искът за отмяна на арбитражното решение на основанието за това предвидено в чл. 47 ал. 1, т. 2 ЗМТА е неоснователен.

По отношение на наведеното в ИМ второ основание за отмяна по чл. 47 ал. 1, т. 3 ЗМТА.

Противоречието с обществения ред, като основание по чл. 47 т. 3 ЗМТА за отмяна, изисква арбитражното решение да е постановено в нарушение на свръхповелителни правни норми, въз основа на които е изграден правопорядъкът в Републиката. Такива са нарушенията, свързани със състезателното начало, равенството на страните в процеса, както и други разпоредби с универсално значение. Сочените нарушения от ищеца следва да са конкретизирани и с оглед на тях да може да се направи извод за накърняване на основополагащ правен принцип. В настоящия случай оплакванията на ищеца се свеждат до обосноваността на извода на решаващия орган относно достигането на волеизявлението за прекратяване на договорното правоотношение до самия длъжник, което не засяга свръхповелителни правни норми, въз основа на които е изграден правопорядъкът в Републиката. Обосноваността на арбитражния акт не представлява основание за отмяна на арбитражното решение по смисъла на чл. 47 т. 3 ЗМТА.

С оглед изложеното, съдът намира, че искът за отмяна на арбитражното решение се явява неоснователен на претендираните в исковата молба основания и следва да се отхвърли.

Ищецът следва да заплати на ответника разноските по делото в настоящото производство, представляващи дължимо на основание чл. 78 ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 238 лева, определено по размер по чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за мин. размери на адв. в.ия.

Водим от горното, ВКС, ІІ т. о.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ

исковете на М. П. В. от [населено място] срещу [фирма] с правно основание чл.

47 ал. 1, т. 2, и т. 3 ЗМТА

за отмяна на решение от 14.11.2013 г. по арб. дело № 387/13 на арбитър Б. Г..

ОСЪЖДА

М. П. В. да заплати на [фирма]-София сумата от 238 лева-разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: