Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно

отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди

и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Татяна Кънчева

ЧЛЕНОВЕ

: Елена Авдева

Теодора Стамболова

при участието на секретар Н. Цекова

и в присъствието на прокурора Кирил Иванов

изслуша докладваното от съдията Елена Авдева

наказателно дело № 975/2014г. и за да се произнесе, взе предвид

следното:

Производството е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения И. В. И. чрез процесуалните му представители адвокатите К. и Н. от Бургаската адвокатска колегия за възобновяване на нохд №14 555/2010 г. по описа на Софийския районен съд.

В искането се сочи, че:

1.Осъденото лице не е участвало в наказателното производство и не е могло да реализира правото си на защита, поради което претендира възобновяване на делото на основание чл. 423, ал. 1 от НПК,

2. При решаване на делото е нарушен материалния закон и е наложено явно несправедливо наказание, самостоятелно обосноваващи възобновяване на делото на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК.

Пред касационната инстанция осъденият и неговият адвокат К. поддържат искането.

Прокурорът пледира срещу възобновяване на делото.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните установи следното:

Софийският районен съд, 11 състав, с присъда от 17.12.2010 г. по нохд №14 555 /2010 г. признал подсъдимия И. В. И. за виновен в това, че на 14.10.2009 г. в гр.С. обсебил чужда движима вещ /лек автомобил/на стойност 3 100 лева, поради което и на основание чл. 206, ал. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при общ режим.

Съдът възложил в тежест на подсъдимия и сторените деловодни разноски.

С решение № 1232 от 21.11.2011 г. по внохд № 4310/2011 г. на Софийския градски съд първоинстанционната присъда била потвърдена и влязла в сила.

По делото не е установено, че осъденият е узнал за постановяването й преди посочената в искането дата на задържане за изтърпяване на наложеното наказание – 10.05.2014 г.

При тези данни настоящият съдебен състав намира, че искането за възобновяване, черпещо основания от чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, е недопустимо.То не подлежи на разглеждане, тъй като е направено след шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3, пр. 1 от НПК, който започва да тече от влизане в сила на съответния акт. За задочно осъдения законодателят е предвидил друг начален момент на срока на искането - датата, на която е узнал, че присъдата е влязла в сила, на той е относим само към претенция, основаваща са на неприсъствено, задочно разглеждане на делото /арг. и от чл. 423, ал. 1 от НПК/. Ето защо единствено допустимо за коментар в казуса е искането за възобновяване с основание чл. 423, ал. 1 от НПК, което е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок по отношение на акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК.

Разгледано по същество то е основателно.

Осъденият И. В. И. не е привлечен лично н качеството на обвиняем, видно от приложеното към досието на делото постановление на разследващия полицай от 27.09.2010 г. Досъдебната фаза протекла неприсъствено при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. По същия ред, с участието на служебен защитник, се развила и съдебната процедура пред всички съдебни инстанции, завършила с осъдителна присъда. Няма данни, че обвиняемият се е укривал умишлено от правосъдие, манифестирайки по този начин нежелание да участва лично в наказателното производство след надлежно уведомяване за стартирането му. При така проведената задочна процедура искателят бил лишен от право на лично участие в процеса и от възможност да влияе върху крайния му резултат. Налице са предпоставките на чл. 423, ал. 1, пр. 2 от НПК за отмяна на постановената първоинстанционна присъда, потвърдена с въззивно решение, и възобновяване на наказателното дело. Производството следва да започне от досъдебната фаза, където правото на обвиняемия на лично участие не е било реализирано.

Този изход на възобновителното производство предпоставя съгласно чл. 423, ал. 4 от НПК произнасяне на мярката за неотклонение на задочно осъдения, тъй като той е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда. При разглеждане на делото разследващите органи и съдът не са постановявали такава мярка. Данните по делото относно инкриминираното престъпление и мобилността на подсъдимия, довела да затруднения в издирването му, разкриват предпоставките на чл. 56, ал. 1, чл. 57 и чл. 61 от НПК за вземане на мярка за неотклонение

гаранция в размер на 2000 лева

с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие. И. В. И. трябва да представи гаранцията в десетдневен срок.

Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 423, ал. 1 и ал. 4 от НПК

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА

производството по нохд №14 555/2010 г. по описа на Районен съд - София, отменя постановената по него присъда от 17.12.2010 г. и потвърждаващото я въззивно решение № 1232 от 21.11.2011 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, втори въззивен състав по внохд № 4310/2011 г. и връща делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производството.

Взема по отношение на И. В. И. мярка за неотклонение

парична гаранция в размер на 2000 /две хиляди/ лева

, вносима в десетдневен срок.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати незабавно на сектор „Надзор при изпълнение на наказанията и други принудителни мерки” към отдел „Съдебен ” на Върховната касационна прокуратура.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.