ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 684

София, 25.07.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 702 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на а. п. в [населено място], чрез прокурора Б. С., против решение № 2238 от 1 ноември 2017 г., постановено по гр. д. № 2442/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място] в частта му, с която е потвърдено решение № 72 от 27 февруари 2017 г., постановено по гр. д. № 186/2014 г. по описа на окръжния съд в [населено място] за осъждане на прокуратурата да заплати на Г. М. М. от [населено място] сумата от 10000 лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от 23 ноември 2009 г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора присъденият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е силно и необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди, претърпени от него, поради което е нарушен принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Независимо от множеството обстоятелства, които са взети предвид от съда, не са изложени мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между всяко едно то тях по отношение на размера на присъденото обезщетение. Не е била правилна оценката на...