ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 518

гр. София, 25.07.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 803 по описа за 2018г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Автогара Хасково” ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Ц. срещу решение № 340 от 29.11.2017г. по т. дело № 304/2017г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 19 от 06.04.2017г. по т. дело № 126/2015г. на Хасковски окръжен съд, Гражданска колегия и „Автогара Хасково” ЕООД е осъдено да заплати на П. С. Я. сума в размер 1 300 лв. – направени разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е признато за установено на основание чл. 29 ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/ по иска, предявен от П. С. Я. от [населено място] срещу „Автогара Хасково” ЕООД, [населено място], по отношение на „Автогара Хасково” ЕООД, че с вписване № 20140318121513 на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията по партидата на „Автогара Хасково” ЕООД в Търговския регистър е вписано несъществуващо обстоятелство: оттегляне овластяването на П. С. Я. като управител на „Автогара Хасково” ЕООД, и ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата направените от нея разноски за първоинстанционното производство в размер 1 300 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане...