ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 406

София, 24.07.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 4193/2017 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р. Н. като пълномощник на И. А. Й., П. Г. К. и Й. Г. Й., против въззивно решение № 83 от 01.06.2017 г. по гр. д. № 120/2017 г. на Варненския апелативен съд. В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че предявеният от [фирма] отрицателен установителен иск за собственост е недопустим, тъй като спорът за собственост между страните е бил разрешен с влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, с което е било отречено правото на собственост на ищеца. На следващо място сочат, че ищецът не е придобил правото на собственост по давност, тъй като владението му не е било спокойно. Твърдят също, че институтът на придобивната давност противоречи на Конституцията на Република България, както и на чл. 1 от Допълнителния протокол към ЕКЗПЧОС, и не следва да се прилага.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ Допустимо ли е при предявен иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР/ чл. 54, ал. 2 ЗКИР/, по който съдът се е произнесъл с влязло в сила решение, че ищецът не е собственик на определен недвижим имот,...