ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335

гр. София, 23.07.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.д. № 1604/2018 година.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Монро“ ЕООД, [населено място] против определение № 31 от 29.01.2018 г. по ч. т.д. № 26/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по частната касационна жалба – И. Б. Б., чрез пълномощника си – адв. М. е на становище, че жалбата е неоснователна. Изложени са и съображения за това, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е уважил жалба вх. № 36254/29.11.2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, като е отменил постановеното по т. д. № 138/2016 г. на Пловдивския окръжен съд определение № 1777/01.11.2017 г. и вместо това е постановил допълване на решението по т. д. 138/2016 г., като е осъдил „Монро“ ЕООД, [населено място], да заплати на адв. И. Б. М. възнаграждение от 4140.21 лв., определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/04г. за минималните адвокатски възнаграждения. В мотивите си въззивната инстанция е приела, че в представения договор за правна помощ изрично е посочено, че адвокатската услуга се престира безвъзмездно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3,...