ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№115

ГР. София, 12 февруари 2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.01.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1333/19 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Р. С. срещу въззивното решение на Добрички окръжен съд /ОС/ по гр. д. №449/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу И. П. и С. П. искове:1/ за признаване, че договор за аренда на земеделска земя №25614/18.05.16 г. с нотариална заверка на подписите от същата дата, сключен между първия ответник като арендодател и А. Т. / поч. на 30.05.17 г./ като арендатор за отдаване под аренда на 50 дка земеделска земя в землището на [населено място], общ Т. е нищожен поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и 2/ за признаване на несъществуването на арендно правоотношение между страните, поради прекратяването по право на посочения по-горе аренден договор със смъртта на арендаторката.

В мотивите на решението е посочено, че по третия предявен с исковата молба при условията на кумулативно, според въззивния съд, съединяване иск за собственост, въззивният съд не дължи произнасяне, защото първоинстанционният съд не се е разгледал иска, приемайки, че е евентуално съединен с първите два, а ищецът не е поискал допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК. Липсва произнасяне на първоинстанционния съд по иска, което да бъде проконтролирано по реда на въззивния контрол. Пред ищеца обаче стои възможността да предяви неразгладания иск за собственост в отделно производство.

С определение по настоящото дело от 4.07.19...