ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56София 10.02.2020 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2267/2019г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Д. Д. К.,гражданин на САЩ, чрез процесуалните му представители адвокати Й. В. и Н. А.,на П. В. К.,гр.В., чрез процесуалния и представител адвокат И. Ц., срещу въззивно решение №61/2019г. по гр. д.№3/2019г. на Врачанския окръжен съд.

Д. К. обжалва въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете му за заплащане обезщетение за ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС за период 06.04.2016г. – 14.08.2017г. и мораторна лихва върху главницата за същия период. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по следните въпроси: Възможно ли е писменото поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС да е адресирано до трето лице, чрез което съсобственикът ползва имота, или следва да е адресирано задължително до ползващия съсобственик и може ли да се счита, че ако съсобственикът е отговорил на писменото поискване, изпратено до третото лице, е осъществен съставът на чл. 31, ал. 2 ЗС. Сочат се ТР №7/2012г., по тълк. д.№7/2012г., ОСГК, ВКС и решения на ВКС, с твърдение, че обжалваното им противоречи.

П. К. обжалва въззивното решение в частта, с която след като е отменил частично първоинстанционното решение, въззивният съд е осъдил същата да заплати на ищеца 539,50 лева –...