РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. София, 06.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С
ЧЛЕНОВЕ: 1. М. Ф
2. В. П
при секретаря Д. Ц в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2798 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СД”ГИП 90 – Караиванови” против решение №40/11.04.2019 г., постановено по гр. д.№ 21/2019 г. от състав на Окръжен съд – Силистра.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа своето становище.
Третото лице-помагач не е взело становище по касационната жалба.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 737/16.10.2019 г., постановено от състава на ВКС.
Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, съизмерима ли е вредата по чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ със законната лихва по чл. 86 ЗЗД, респ. освободен ли е ищецът от доказването на размера й.
Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие по правния въпрос с практиката на ВКС.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:
Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото, което се основава на предположението за състоянието, в което то би се намирало, ако не бяха засегнати блага. В хипотезата на претендирана вреда неправомерно задържана парична сума, размерът на тази вреда се заключава в заплащане на законната лихва по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД....