ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 886

ГР. София, 01.10.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.09.2015 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2994/14 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез апелативна прокуратура – София, срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №3542/14 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част на въззивното решение касаторът е осъден да заплати на Т. П. на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ сумата от 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в престъпление, по което ищецът е оправдан.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на ППВС №4/68 г. по въпроса за определянето на неимуществените вреди по справедливост, след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, обосноваващи това понятие. Част от обезщетените неимуществени вреди не са пряка последица от незаконното обвинение, в противоречие с ТР №3/05 г. Не са изложени и мотиви за причинно - следствената връзка между незаконното обвинение и обезщетените вреди, в противоречие с т. 19 от ТР №1/01 г.. Общественият критерий за справедливост по чл. 4 ЗОДОВ, вр. с чл. 52 ЗЗД не се прилага еднакво от съдилищата, което според касатора води до различно решаване на еднородни случаи и до присъждане в сходни случаи на обезщетения с големи разлики, за което прилага решения на ВКС и...