№ 873

С. 23.09.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 2818 по описа за 2015г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. Д. О. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение от 20.11.14г. по в. гр. д. № 11982 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.05.14г. по гр. д. № 6245/12г. на Районен съд София като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1, 2 и 3 от КТ за признаване и отмяна на извършеното със заповед № Т. – 21 от 7.12.2011г. уволнение като незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за периода от 7.12.2011г. до 7.06.2012г. в размер на 9 250.20лв. като неоснователни.

Като основание за допустимост в своето изложение касаторът се позовава на нормата на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ГПК без да формулира конкретен въпрос, за който да е възможно да се провери дали е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В представеното изложение касаторът единствено излага доводи за неправилност на постановения акт, считайки за неправилен извода на съда за възможна съвместимост между посочените в заповедта основания за уволнение по чл. 19а от Закона за администрацията и чл. 328 ал. 1...