№ 858

С., 6.08. 2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА

С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 2293 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от [община], представлявана от кмета Д. М., чрез пълномощника си адв. З. Г. от АК-С., против въззивно решение № 8 от 13.01.2014 г., постановено по в. гр. д. № 288 по описа за 2014 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, с което е отменено решение № 150 от 16.05.2014 г. по гр. д. № 594/2013 г. на Ловешкия окръжен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от [фирма] [населено място] срещу [община] искове по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и по чл. 108 ЗС, за прогласяване за нищожен на договор за дарение на недвижим имот от 16.10.2009 г., с който [фирма] е дарило на [община] недвижим имот с кадастрален № 73198.509.96, с площ от 2 137 кв. м. по кадастралната карта на [населено място], заедно с намиращите се в него сгради, поради накърняване на добрите нрави, както и да се предаде владението на този имот, и тези искове са уважени със законните последици. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани...