ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 853

гр. София, 29.07.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1950/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. К. С. срещу решение № 409 от 17.01.2014 г. по гр. дело № 9982/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – Г въззивен състав.

Ответникът по касационната жалба Районен съд – Казанлък не е взел становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:

С цитираното въззивно решение, състав на Софийски градски съд /СГС/ е потвърдил решение от 29.04.2013 г. по гр. дело № 46329/2011 г. на Софийски районен съд /СРС/, 36 състав, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск от З. С. срещу Районен съд – [населено място] с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 25000 лв.,, обезщетение за неимуществени вреди, подробно описани в диспозитива на първоинстанционното решение и е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата 200 лв., разноски по делото. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че искът е неоснователен. Изводът за неоснователност на претенцията е обоснован от СГС с липсата на една от предпоставките по чл. 45 ЗЗД, а именно противоправно деяние от страна на физически лица, изпълняващи служебните си задължения в структурата на РС – Казанлък, като съдии и...