Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 186/ 14.07.2014 год. по гр. д.№ 32 / 2014 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 378 _ 02.12.2013 год. п о гр. д№ 110 / 2013 год. на Габровски окръжен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против [община] иск с правно основание чл. 92 ЗЗД – в размер на 28 594,44 лева – неустойка за забава в изпълнение задължението на ответника, в качеството на възложител, за заплащане на дължимото, по изрично посочени в исковата молба фактури, възнаграждение по договор за изработка / изпълнение на СМР / от 23.04.2009 година, Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл. 20 ЗЗД, при извършеното от съда тълкуване на договорната клауза за неустойка / чл. 23 /, приключило с извода й за неяснота на волята на страните относно приложимия механизъм за определяне на неустойката и съответно – за неприложимост в уредбата на правоотношението между тях.

Ответната страна – [община] – оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване, доколкото формулираният от страната въпрос няма характеристиката на правен, съгласно задължителните указания на т. 1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:

За да отхвърли предявеният иск, въззивният съд е приел, че въпреки препращането, съдържащо се в клаузата на чл. 23 от договора / уреждаща неустойка за неизпълнение задълженията на Възложителя /, към клаузата на чл. 22 от договора / уреждаща неустойка за неизпълнение задължения на Изпълнителя /, спецификата на неизпълнението на всяка от страните изключва възможността предвиденият в чл. 22 механизъм за изчисление на неустойката да би бил автоматично приложен и при тази на основание чл. 23. Въззивният съд е мотивирал невъзможност да изведе еднозначно воля на страните за конкретен начин на изчисление неустойката за забава на Възложителя, доколкото като база за изчислението й при забава на възложителя не би могла да се ползва стойността на неизпълнените работи, посочена в чл. 22, на практика отказвайки да приложи логично кореспондираща на дължимото от възложителя база - стойност на забавеното плащане. Посочил е и неяснота относно прилагането на визираната в чл. 22 компонента – 0,10 % - непосочена като начислима за конкретен период - на ден, месец, година и пр.,

В изложението по чл. 280 ал. 2 ГПК касаторът е формулирал единствено въпроса: „Налице ли е валидна уговорка за заплащане на неустойка за забавено плащане на дължимото възнаграждение, по договор № 62 / 23.04.2009 година? „.Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – с решение № 39 / 04.08.2009 год. по т. д.№ 256 / 2008 год. на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ал. 1 ГПК, както и в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК - с каузална съдебна практика: реш.№ 193 по т. д.№ 754 / 2007 год. на Пловдивски апелативен съд и реш.№ 409 по гр. д.№ 396 / 2012 год. на Габровски окръжен съд. Решението на ВКС е по правен въпрос относно действителността на неустоечна клауза в конкретната хипотеза на такава за забава, в която липсва краен предел на начисляването й, за преценка противоречието й с добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 ЗЗД, Решение № 193 на Пловдивски апелативен съд не е доказано влязло в сила, макар решаващите му мотиви действително да съдържат преценка за действителност на неустоечна клауза, преценена от първоинстанционния съд като предвиждаща неопределено и неопределяемо обезщетение. Решение № 409 на Габровски окръжен съд, влязло в сила като необжалваемо, е постановено между същите страни, на същото основание и по същия договор, но за вземания по различни от процесните фактури, като в същото съдът е смогнал, чрез тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД, да изведе еднозначно воля на страните за механизма на определяне на неустойката.Впрочем, решението е в противоречие със съдържащо се в кориците на делото друго решение, между същите страни, на същото основание и по същия договор / респ. приложима идентична договорна клауза /, но за вземания по различни от процесните фактури / реш. по гр. д.№ 447 / 2012 год. на Окръжен съд Габрово /, в което съдът отново е извел чрез тълкуване на клаузата на чл. 23 вр. с чл. 22 от договора воля на страните за определяне на неустойката, но съвсем различна от установената по гр. д. № 396 / 2012 год. на Габровски окръжен съд.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато,

Формулираният от страната въпрос е фактологичен, предпоставя отговор за действителността на конкретна договорна клауза, а не такъв по приложението на принципите на тълкуването по чл. 20 ЗЗД. Същият няма характеристиката на правен, тъй като отговорът му не би могъл да бъде еднозначно приложен в разрешаването на идентични по основание казуси, независимо от конкретиката на съответния спор и съдържанието на съответната приложима неустоечна клауза. Непокриването на общия селективен критерий по чл. 280 ал. 1 ГПК е достатъчно за недопускане на обжалването и изключва възможността за ревизиране на правния резултат, независимо от обективното му противоречие с други такива, между същите страни, на същото основание и по тълкуване на същата договорна клауза. По начало е необоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК,тъй като цитираното решение не дава отговор на настоящия правен въпрос, а разглежда хипотеза на нищожност на неустоечна клауза – поради противоречие с добрите нрави. Първото от цитираните решения каузална практика е недоказано влязло в сила. По начало, обаче, преценката на допълнителен селективен критерий е изключена при непокриването на общия такъв, мотивирано по-горе.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186/ 14.07.2014 год. по гр. д.№ 32 / 2014 год. на Великотърновски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: