ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№754гр. София, 15.10.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т. д. № 2646 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от ответника в производството [фирма], ЕИК:[ЕИК] касационна жалба срещу въззивно решение № 100, постановено на 17. 04. 2014 г. от Варненски апелативен съд по т. д. № 89 по описа на съда за 2014 г., с което е потвърдено първоинстанционно такова, постановено от Добрички окръжен съд по т. д. № 303/2012 г., в неговата част, с която са уважени предявените срещу касатора от [фирма], ЕИК:[ЕИК] искове за осъждане на касатора да заплати на ищеца – ответник по касация, сумата 31449,74 лв. неплатено превозно възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от 13. 09. 2012 г. до окончателното изплащане и 2781.66 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 05. 11. 2011 г. до завеждането на исковата молба, със законните последици.

В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение – касационни основания по чл. 283, т. т. 2 и 3, от ГПК, като се твърди, че съдът е се е произнесъл по непредявен иск, доколкото ищецът изрично е посочил в исковата си молба, че претендира присъждане на сумата 31 449,74 лева по главния иск като част от дължимото му от ответника възнаграждение на основание сключен между страните превозен договор и издадени по него 2 бр. данъчни фактури с №№ [ЕГН]/03. 10. 2011 г. и [ЕГН]/04. 11. 2011 г....