ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 764

гр. София, 18.02.2026 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 531/2025 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Ягуар-02“ ЕООД - гр. Ихтиман, чрез процесуалния му представител адв. Г. К., срещу решението № 359 от 29.10.2024 год. по въззивно гр. д. № 132/2024 год. по описа на Софийския окръжен съд в частта му за отмяна на решението от 15.11.2023 год. по гр. д. № 1104/2022 год. на Районния съд в гр. Ихтиман и за отхвърляне на предявения от касатора против Държавата иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Касационната жалба е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, в съответствие с изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и с приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което следва да се разгледа по реда на чл. 288 ГПК.

Оплакванията са за наличие на касационните отменителни основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК поради неправилно приложение на чл. 104, ал. 2 ЗВ, несъобразяване на обстоятелството, че при липсата на проведени мероприятия по чл. 33 ЗВ собственикът на завзетия имот не следва да бъде лишен от правата му по чл. 109 ЗС, а както и поради необоснованост на изградените фактически констатации относно правнорелевантните за изхода на спора обстоятелства.

В изложение към жалбата се поддържа довод за противоречие с т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 год. по тълк. д. № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС, поради извода на въззивния съд, че строителството в чужд имот от лице, което не притежава сервитут, съответно – облигационно, пълно или ограничено вещно право върху този имот, не съставлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС. Уточнени и конкретизирани съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, поставените правни въпроси се свеждат до: приложението на чл. 104, ал. 2, вр. чл. 103 ЗВ; последствията от неосъществяване на мероприятията по чл. 33 ЗВ в хипотезата на изградена язовирна стена в чужд имот - частна собственост и съответно възможността на собственика на този имот да иска премахване на изградените без строителни книжа съоръжения в неговия имот по реда на чл. 109 ЗС и при зачитане правилата на ЗУТ, обективирани в разпоредбата на чл. 67 ЗУТ; респективно за задължението на съда да събере доказателства относно техническата възможност за извършване на преустройство на язовирната стена така, че съоръженията да бъдат преместени в съседен общински имот; относно задължението на въззивния съд да формира свои собствени изводи по предмета на спора след като обсъди в мотивите си всички относими доводи, възражения и защитни тези на страните и изложи конкретни съображения по събрания доказателствен материал, включително като анализира изслушаните по делото експертни заключения. Твърди се така поставените въпроси да обосновават допускане на касационното обжалване в приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК поради противоречие със задължителната и казуалната практика на ВКС и с оглед необходимостта от тълкуване на Закона за водите за осигуряване неговото точно приложение и за развитие на правото.

Областният управител на Софийска област, в качеството на представител на Държавата, оспорва жалбата в писмен отговор. Изразява становище за неоснователност на изложените оплаквания и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за приподписалата жалбата гл. експерт Юл. К..

Жалбата се оспорва и от третото лице - помагач на страната на ответника Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ - гр. София чрез пълномощника му юрисконсулт Ян. К.. Счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази изложеното и след като се запозна с материалите по делото, за да се произнесе настоящият състав на ВКС, Второ г. о., приема следното:

С обжалваното решение се отхвърля като неоснователен искът на „Ягуар-02“ ЕООД за осъждане на Държавата да преустанови неоснователните действия върху собствения му поземлен имот с идентификатор 32901.10.101 като премахне незаконно изградените в него язовирна стена с площ 1 560 кв. м., преливен тракт и канал на основния изпускател на язовир „Джахов мост“, местност „Карговица“ - гр. Ихтиман.

Съгласно мотивите на съда, по делото не е спорно, че посоченият воден обект е прехвърлен безвъзмездно от О. И. на Българската държава по реда на чл. 19а ЗВ, за което е съставен акт за публична държавна собственост от 12.06.2020 год., както и че в периода 2021-2022 год. са извършени основен ремонт и реконструкция на язовирната стена и преливния тракт. Установява се и че ищецът е придобил правото на собственост върху непосредствено граничещия с язовир „Джахов мост“ поземлен имот с идентификатор 32901.10.101 по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 08.02.2013 год.

По данни на заключението от изслушаната по делото СТЕ от 09.06.2023 год. извършените строително-монтажни работи са довели до завземането на площ от общо 2 290 кв. м. от имота на ищеца, която площ понастоящем е изцяло необработваема. Средногодишното рентно плащане на ниви в землището на гр. Ихтиман, определено от ОД „Земеделие“, София област, е в размер на стойностите 224.38 лева, 185.99 лева и 236.30 лева, а съответстващото на завзетата площ за процесния период от три последователни стопански години обезщетение е в размер на 395 лв.

На база допълнителната експертиза от 04.10.2023 год. е установено също така, че още при самото проектиране на новата язовирна стена е предвидено навлизане в имота на ищеца, като изпълнението на този проект не е съвсем точно, тъй като не е изградена берма, сухата земна призма на стената е силно разтегната и заема доста по-голяма площ от проектната.

Съобразно констатациите на вещите лица по приета в хода на въззивното производство комплексна СТЕ от 17.09.2024 год. окръжният съд намира за установено, че язовирът е изграден през 1961 год. върху земеделски земи. Независимо от отклоненията по проекта и липсата на надлежни строителни книжа, при извършените ремонт и реконструкция са спазени изискванията на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние в сила от 31.01.2020 год., както и изискванията на чл. 63 от Наредба № 7/22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Според вещите лица не е възможно премахване на разположените в имота на ищеца елементи и съоръжения от язовира, без това да наруши неговото безопасно експлоатационно и техническо състояние и без да застраши функционирането на водностопанската система. Подобно действие би довело до определяне на техническото състояние на същия като неизправно-неработоспособно и предаварийно по смисъла на чл. 50, т. 3 и т. 4 от посочената наредба от 31.01.2020 год.

При така установените факти и обстоятелства въззивният съд намира от правна страна, че процесният язовир е със статут на публична държавна собственост по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗВ, а по аргумент от пар. 1, ал. 1, т. 94 от ДР на с. з. в този обект се включват язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която те са изградени. С оглед на това е достигнат изводът, че със самото изграждане на съоръженията имотът на ищеца е обременен с вещна тежест в обществена полза съгласно чл. 103 и чл. 104, ал. 2 ЗВ. Приема, че уреденият в тези разпоредби сервитут се отнася включително до изграждане на необходимата инфраструктура за поддържане в изправност на водностопанските системи. В тази връзка реферира към текста на чл. 33, ал. 1, т. 2 ЗВ, който предвижда, че упражняването на правото на собственост може да се ограничи при изграждането на нови обекти, свързани с ползването, опазването или със защитата на вредното въздействие на водите, както и за по-целесъобразното оползотворяване на водните ресурси. Разяснява, че когато осъществяването на тези мероприятия трайно лишава собственика от ползването на целия имот или част от него, то тогава същият подлежи на принудително отчуждаване по реда на ЗДС. При тази нормативна база въззивният съдебен състав обосновава извода, че за ищеца не е открит пътят за защита по реда на чл. 109 ЗС, поради което и отхвърля претенцията като неоснователна.

За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на така постановеното решение до касационно обжалване, касаторът следва да е формулирал такъв правен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на съдебния състав по предмета на спора и чието разглеждане по реда на чл. 290 ГПК да е от значение за изхода по конкретното дело. Освен това, следва да е обоснована и необходимостта от тълкуване на закона – да са изложени конкретни аргументи, които да налагат осъвременяване на вече създадената съдебна практика във връзка с неговото приложение поради изменения в законодателството или обществените условия; съответно да е констатирано наличието на такава непълнота, неяснота или противоречие в действащата правна уредба, че правният спор да подлежи на разрешаване въз основа на изведената по тълкувателен път норма. В този смисъл задължителните разяснения на т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК.

В разглежданата хипотеза посочените предпоставки не са налице. Обществената значимост на регулираните отношения по повод собствеността и управлението на водите на територията на Р. Б. е мотивирала законодателя да уреди същите в специален закон - Закона за водите, който ги провъзгласява за общонационален неделим природен ресурс /чл. 1/. Безвъзмездно прехвърлените от общините на държавата по реда на този закон язовири са изрично обявени за публична държавна собственост /чл. 13, ал. 2/. А разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от с. з. изрично и недвусмислено установява конкретния способ за защита на собствениците на земеделски земи и гори, чиито права на собственост са засегнати от изграждането на язовири и водностопански съоръжения. Предвидено е, когато същите не са обезщетени за това по съответния ред /чл. 38/, да бъдат обезщетени по реда на чл. 10б и чл. 35 ЗСПЗЗ и на ЗВСВГЗГФ. При наличието на тази повелителна законова разпоредба, установяваща специални спрямо общите правила за защита на правото на собственост, то не може да се сподели тезата на касатора за липса на пълен и ясен регламент на конкретните юридически факти, която липса да налага тълкуване на закона по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Волята на законодателя и точният смисъл на приложимата правна уредба в случая са ясно изразени, като установеният приоритет в полза на публичния интерес е последователно проведен при регламентацията на обществените отношения по повод собствеността и управлението на водите. В тази връзка следва да бъдат изтъкнати разпоредбите на чл. 23, 33 и 38 от ЗВ, от които е видно, че се изключва възможността собственикът на земята да придобие собствеността и върху изграден в нея воден обект - публична държавна собственост, като гарантираното от КРБ право на собственост на частноправните субекти може да бъде ограничавано при изграждането на нови обекти, свързани с ползването, опазването или със защитата от вредното въздействие на водите, както и за по-целесъобразното оползотворяване на водните ресурси, включително при условията на принудително отчуждаване на частни имоти.

Произнасянето на въззивния съд в случая е съобразено с тази регламентация и не се разкрива нужда от тълкуване на закона с оглед точното прилагане на закона спрямо конкретните особености на разглеждания правен спор. Ето защо, поставените въпроси относно приложението на чл. 104, ал. 2, вр. чл. 103 ЗВ, последствията от неосъществяване на мероприятията по чл. 33 ЗВ в хипотезата на изградена язовирна стена в чужд имот - частна собственост и съответно възможността на собственика на този имот да иска премахване на изградените без строителни книжа съоръжения в неговия имот по реда на чл. 109 ЗС и при зачитане правилата на ЗУТ, обективирани в разпоредбата на чл. 67 ЗУТ, не формират основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касационно обжалване не следва да се допуска и по поставените въпроси относно материалноправните предпоставки за уважаване на иска по чл. 109 ЗС и правомощията на въззивната инстанция във връзка с обсъждането на доказателствата и защитните тези на страните, тъй като не се констатира противоречие с цитираната съдебна практика. В случая съдът е обсъдил всички правнорелевантни факти и доводи на страните и е формирал решаващите си изводи по предмета на спора съобразно вътрешното си субективно убеждение относно тяхното значение, като волята му е обективирана ясно и разбираемо в мотивите към постановеното решение. След като Законът за водите придава статут на публична държавна собственост на обектите по чл. 13, независимо от правния режим на земята, върху която те са изградени и изрично забранява същите да се прогласяват за частна държавна собственост /чл. 16, ал. 1 ЗВ/, то тези обекти се явяват изключени от гражданския оборот. От това следва недвусмисленият извод, че собствениците на земята губят правата си над нея със самото включване в рамките на такъв обект, поради което и за тях няма как да съществува пътят за защита по реда на чл. 109 ЗС. В този случай те разполагат само с правата по чл. 16, ал. 3 ЗВ. Промяната в правото на собственост е видно, че настъпва независимо от липсата на строителни книжа за изградения обект и въпреки неизпълнението от страна на Държавата на задълженията й по чл. 33 за отчуждаване на имота след предварително и равностойно обезщетение, тъй като при уредбата на конкретните обществени отношения е отдаден превес на публичния интерес, а в случая същият е установено, че е охранен, доколкото извършената инвестиция в размер на 3,1 милиона лева /без ДДС/ е довела до изправяне техническото състояние на язовира (определено като предаварийно преди извършване на реконструкцията). Най-малкото, постановяването на обратния резултат би довело до неоправдано разпиляване на обществени средства в особено големи размери, включително и до застрашаване сигурността на живота и имуществото на гражданите, спрямо защитавания от ищеца частен интерес, остойностен от вещите лица в размер на присъденото му обезщетение за три стопански години.

При този изход на спора в полза на Държавата, като ответник по предявения иск, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер от EUR 50. Третото лице - помагач Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ няма право на разноски по аргумент от чл. 78, ал. 10 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 359 от 29.10.2024 год. по въззивно гр. д. № 132/2024 год. по описа на Софийския окръжен съд по постъпилата срещу него жалба от Ягуар-02“ ЕООД - гр. Ихтиман.

ОСЪЖДА Ягуар-02“ ЕООД - гр. Ихтиман да заплати на Държавата, представлявана от Областния управител на Софийска област, сумата EUR 50 /петдесет евро/ разноски пред касационната инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.