Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. В. Членове: М. Г. Ю. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията Ю. Р. по административно дело № 3357 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност (ОПИК) 2014-2020 г. срещу Решение № 486 от 28.01.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 9593/2021 г., с което е отменено негово Решение № РД-11-1133 от 07.09.2021 г. за определяне на финансова корекция.
Касационният жалбоподател прави оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда за неприложимост на разпоредбите, посочени като правно основание за издаване на административния акт за определяне на финансовата корекция. Излага аргументи, че констатацията за наличие на конфликт на интереси съответства на установените по делото факти и приложимия закон. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на исканите от ответника разноски.
Ответникът Ай Ти Управление и Анализ ООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд приема, че касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество касационната жалба е основателна, но по различни от изложените в нея съображения.
Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение № РД-11-1133 от 07.09.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция на Ай Ти Управление и Анализ ООД в размер на 100 % от финансовата подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор № BG16RFOP002-2.002-0519-C01/Su-02 от 25.9.2017 г., сключен със Сирма солюшънс АД.
Актът за определяне на финансова корекция е издаден за допусната нередност по чл. 70, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм., ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) във връзка с т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности).
При проверка на законосъобразността на административния акт съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 146, т. 1, 2 и 3 АПК. Съдът е отменил административния акт като материално незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 АПК. Според съда в случай на установяване на свързаност между лицата като тази, описана в административния акт, квалификацията на нередността следва да бъде по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕФСУ във връзка с т. 21 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, но по различни от изложените в касационната жалба съображения. Относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно (чл. 218, ал. 2 АПК). При служебно извършената проверка настоящата инстанция установи, че административният съд е достигнал до неправилен извод за валидността на процесното Решение № РД-11-1133 от 07.09.2021 г. на ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция.
По делото е безспорно установено, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от И. М. на длъжност заместник-министър на икономиката, която въз основа на Заповед № РД-16-685 от 17.05.2021 г. е определена от служебния министър на икономиката К. П. да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган по приоритетни оси 1, 2, 3 и 4 на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност.
Безспорно установено е, че с Указ № 129 от 10.05.2021 г. на президента на Р. Б. (обн. ДВ, бр. 39 от 12.05.2021 г.) за назначаване на служебно правителство за служебен министър на икономиката е назначен К. П.. Указът на президента на Р. Б. за назначаване на служебно правителство по правната си природа е ненормативен акт.
С Решение № 16 от 27.10.2021 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конституционно дело № 18/2021 г. Указ № 129 от 10.05.2021 г. на президента на Р. Б. е обявен за противоконституционен в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен К. П..
В Решение № 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конституционно дело № 5/2019 г., по което Конституционният съд е бил сезиран с искане за тълкуване на разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, съдът е постановил, че обявените за противоконституционни ненормативни актове закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента са невалидни от приемането или издаването им.
В решението на Конституционния съд е прието, че правните последици от ненормативните правни актове се пораждат веднъж в правния мир към момент, който предшества във времето влизането в сила на решението на Конституционния съд, обявяващо тяхната противоконституционност. Тъй като те са вече породени, решението на Конституционния съд не може да въздейства върху тези актове по начина, предвиден в разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето като прегради занапред регулативното им действие. Посочено е, че при контрола за конституционност на ненормативни правни актове върховенството на Конституцията може да се гарантира ако обявената противоконституционност има действие от момента на тяхното приемане или издаване. Противното разбиране би означавало, че в разглежданата хипотеза решенията на Конституционния съд не пораждат реално правни последици, което би подкопало върховенството на Конституцията. В решението е посочено още, че в този случай решението на Конституционния съд не застрашава правната сигурност, защото има действие само по отношение на преките последици на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт и не засяга останалите правни последици, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони. Последните не са правни последици на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт и поради това не се обхващат от действието назад във времето на решението за противоконституционност.
Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката (приет с ПМС № 447 от 23.12.2014 г., обн., ДВ, бр. 108 от 30.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм., ДВ, бр. 17 от 01.03.2022 г., в сила от 01.03.2022 г.) Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност на Министерство на икономиката е определена за управляващ орган по ОПИК.
Съгласно чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ ръководител на Управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на Управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице.
В процесния случай ръководител на УО на ОПИК е бил министърът на икономиката. С оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, дадено в Решение № 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конституционно дело № 5/2019 г., Указ № 129 от 10.05.2021 г. на президента на Р. Б. в частта му относно назначаването К. П. за служебен министър на икономиката е невалиден от момента на издаването му. Пряката последица от обявяването на противоконституционност на горепосочената част от Указ № 129 от 10.05.2021 г. на президента на Р. Б. е, че с обратна сила са отпаднали породените от него правни последици на валидно назначаване на служебен министър на икономиката, независимо, че последният фактически е осъществявал тази длъжност към датата на издаване на Заповед № РД-16-685 от 17.05.2021 г. С обратна сила е отпаднало и качеството на ръководителя на администрацията, в чиято структура се намира управляващият орган, да бъде ръководител на УО на ОПИК - считано от издаването на Указ № 129 от 10.05.2021 г. на президента на Р. Б. Следователно той не е разполагал с правомощието по чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ да овластява друго лице да упражнява правомощията на ръководител на УО в случая И. М. на длъжност заместник-министър на икономиката. Предвид липсата на качество на ръководител на УО на ОПИК на И. М., същата не е имала правомощие да издава актове от вида на обжалвания и постановеното от нея Решение № РД-11-1133 от 07.09.2021 г. е нищожно.
Посоченото е в съответствие с мотивите на Конституционния съд на Р. Б. от Решение № 3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г., че само така може да се гарантира върховенството на Конституцията и да не се лишат от правни последици решенията на Конституционния съд.
Не е налице и противоречие с последователната практика на Върховния административен съд, съгласно която смяната на физическото лице, изпълняващо длъжността на даден административен орган, не се отразява на правосубектостта на този орган, тъй като в случая поради действието ex tunc на Решение № 16 от 27.10.2021 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конституционно дело № 18/2021 г. считано от 10.05.2021 г. няма министър на икономиката, а съответно и ръководител на УО на ОПИК.
По изложените съображения касационната инстанция следва да отмени обжалваното решение в частта, с която е отменен административният акт и да постанови друго, с което да обяви нищожността на административният акт. Тъй като крайният резултат по делото относно основателността на оспорването на административния акт остава непроменен, то съдебното решение е правилно в частта за разноските, а на касатора не се дължат направените такива за касационна инстанция.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4 500,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Възражението на процесуалния представител на касационния жалбоподател за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираната сума от 4 500,00 лв. не надвишава минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 8, ал. 1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 486 от 28.01.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 9593/2021 г. в частта, с която е отменено Решение № РД-11-1133 от 07.09.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за нищожно Решение № РД-11-1133 от 07.09.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта му за разноските.
ОСЪЖДА Министерство на иновациите и растежа да заплати в полза на Ай Ти Управление и Анализ ООД [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес] разноските по водене на делото за касационната инстанция в размер на 4 500,00 (четири хиляди и петстотин) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА
/п/ ЮЛИЯ РАЕВА