Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 3263/28.07.14г., постановено по гр. д.№ 235/14г. от Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 17/03.01.14г. по гр. д.№ 681/13г. на Разложкия районен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 24359.72 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на МПС, ведно със законната лихва от 29.03.13г. и 1490.98лв. – обезщетение за забава за периода от 24.08.12г. до 29.03.13г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по иска – настоящ ответник по касационната жалба, е изплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на МПС на застрахования собственик на лек автомобил марка „Лексус” за причинени вреди при ПТП на 11.09.11г. Вредите са настъпили поради попадане на автомобила в необозначена и необезопасена канализационна шахта на пътното платно на път B. 2190, чийто собственик е [община] съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОС. Изложени са съображения, че управител на пътя е кметът на съответната община (чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП); управлението включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, включително поддръжката на пътя (чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП) с цел безопасно движение (пар. 1, т. 14 ЗП); общината отговаря за изграждането и поддържането на пътното платно в изправно състояние (чл. 31 ЗП), а „препятствие на пътя” е всяко нарушаване на целостта на пътното покритие, както и предметите, които се намират на пътя (пар. 1, т. 19 ППЗДвП). Решаващият състав е счел, че в резултат на бездействието на общината по изпълнение на законоустановените й задължения на застрахования собственик на МПС са причинени вреди, поради което е уважен регресният иск на застрахователя по чл. 213, ал. 1 КЗ.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Касаторът е поставил четири въпроса по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос е „Допустимо ли е да се ангажира отговорността на общината по чл. 50 ЗЗД, тогава когато вредата е причинена не от пътя, собственост на общината като вещ, не от пътя като зле или лошо поддържана вещ, а от вещ или липсата на такава вещ или съоръжение, собственост на трето лице?”. Поставеният въпрос не е от значение за формиране на правните изводи на въззивния съд. Отговорността на общината не е ангажирана по реда на чл. 50 ЗЗД, както и не е прието, че вредите са причинени от вещ (пътя). Вредите са резултат на неизпълнение на задълженията на общината по чл. 31 ЗП да ремонтира и поддържа пътното съоръжение, изразяващи се в бездействие, поради което на пътното платно е създадено препятствие.

Вторият въпрос е „Допустимо ли е при претенция по чл. 50 ЗЗД самостоятелно търсене на отговорност от собственика на вещта, причинила вредата, или е задължително конституиране на лицето, под чийто надзор се намира вещта и обратното?”. Както бе посочено, отговорността не е ангажирана по реда на чл. 50 ЗЗД, а останалата част на въпроса е свързана с развит довод, че солидарната отговорност (на собственика и на лицето, под чийто надзор се намира вещта) изключва самостоятелното търсене на отговорност от всяко от тези лица. Тези доводи са несъвместими както с характера на солидарната отговорност, при която кредиторът може да иска изпълнение от всеки от солидарните длъжници (чл. 122 ЗЗД), така и с процесуалните правила относно другарството в процеса и допустимостта на иска.

Третият въпрос, свързан с довод за отпадане на отговорността на общината при виновно действие на трето лице (движение с превишена скорост), не следва да бъде коментиран от правна страна, тъй като по делото е било безспорно установено, че водачът е управлявал лекия автомобил с разрешената на пътя скорост за движение.

Четвъртият въпрос касае назначаването на ново вещо лице или изслушване на три вещи лица при сложност на делото от фактическа страна и при оспорване на заключението. Оплакванията за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила са разгледани от въззивната инстанция в определение от 15.04.14г. Съдът е приел, че липсва оспорване на констатациите на вещото лице. От друга страна, касаторът въвежда довод за неправилност на решението, която не подлежи на преценка в производството по допускане на касационно обжалване. Въпросът не изисква тълкуване на конкретна процесуална норма и няма значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (по въведеното основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), тъй като се решава за всеки конкретен случай с оглед на обстоятелствата по спора и предприетите от страните процесуални действия.

По изложените съображения касационно обжалване не се допуска.

По разноските. Касаторът следва да заплати на ответника разноски за адвокат съгласно договор от правна защита и съдействие, фактура от 08.10.14г. и извлечение от банкова сметка в размер на 1648.02 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

РЕШИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3263/28.07.14г., постановено по гр. д.№ 235/14г. от Благоевградския окръжен съд.

ОСЪЖДА [община], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 1648.02 лв. (Хиляда шестстотин четиридесет и осем лв. и 02 ст.) – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.