Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. А. ЧЛЕНОВЕ: С. Х. П. Б. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя В. А. по административно дело № 3385 / 2022 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по касационна жалба на Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ/Университета), с БУЛСТАТ [номер], със седалище в гр. София и адрес на управление: ул. Х. С. № 1, представлявано от ректора проф. д-р и.. И. М., чрез адв. Г. Н. от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу решение № 7625/16.12.2021 г., постановено по адм. дело № 3726/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на УАСГ против Решение № 1103-62/26.03.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция (ИА) Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж (ОП НОИР) към Министерството на образованието и науката (МОН) и ръководител на Управляващия орган (УО) на ОП НОИР 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ (БФП) от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), по засегнатите от нарушението договори, както следва: по обособена позиция (ОП) № 1: договор № 32/29.07.2020 г., сключен с избрания за изпълнител участник Солитех АД, на стойност 185 500 лева без ДДС (222 600 лева с ДДС), и по ОП № 2 договор № 33/29.07.2020 г., сключен с избрания за изпълнител участник Солитех АД, на стойност 302 650 лева без ДДС (363 180 лева с ДДС).

Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция. Мотивира становище, че в проведената възлагателна процедура не е допуснато соченото в акта нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано като нередност по т. 11, буква а от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Навежда твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал съдържанието на анализираното в оспореното решение на ръководителя на УО (РУО) изискване и не е разгледал спора в контекста на спецификата, с която се отличава предметът на процесната обществена поръчка. Погрешното тълкуване волята на възложителя, имплементирана в изискването за представяне на документ, доказващ че участникът разполага с оторизиран от производителя или официален вносител на оборудването сервиз към датата на подаване на офертите, според касационния жалбоподател е продиктувано от некоректен прочит на документацията за участие от съда, от една страна, и от друга - от несъобразяване с присъщите за техническото предложение законови характеристики на своеобразно предварително съгласие за изпълнение на поръчката със заложените параметри, а не на условие, релевантно към установяване годността на участниците да изпълнят възлаганата дейност. Мотивира теза, че възложителят, противно на възприетото от административния орган и от съда, не е ограничил участието на икономически оператори, които биха заявили готовност да разполагат с оторизиран сервиз в случай, че бъдат избрани за изпълнители, към момента на сключване на договора, т. к. изискването предполага единствено деклариране на подобна обвързаност, а не представяне на доказателства, че действително е налице такъв сервиз към датата на кандидатстването. Изхождайки от предмета на поръчката, който включва освен доставка на оборудване, и гаранционна поддръжка, аргументира становище, че извършвани от неоторизирани сервизи ремонтни дейности водят до отпадане на предложената от производителя гаранция, поради което изискването е от съществена значимост за доставяното оборудване и в този смисъл отговаря на условията по чл. 39, ал. 3, т. 1, б. ж от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, приет с ПМС № 73 от 5.04.2016 г., обн., ДВ, бр. 28 от 8.04.2016 г., в сила от 15.04.2016 г. (ППЗОП) да е наложено от предмета на поръчката. Поддържа, че липсва твърдяното от РУО ограничение, доколкото чрез широката формулировка на условието е предоставена необходимата свобода на участниците, включително е в съответствие с примера, посочен в съдържанието на административния акт като законосъобразна практика. Излага съображения за противоречие в мотивите на РУО, представляващо самостоятелно основание за отмяната на атакуваното волеизявление. В подкрепа на доводите си цитира практика на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд. Твърди, че АССГ е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е отговорил на исканията и възраженията на жалбоподателя, както и не се е произнесъл по всички спорни въпроси. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество, с отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Претендира разноски, представляващи заплатената за образуването на касационното производство държавна такса.

Ответникът изпълнителният директор на ИА НОИР към МОН и РУО на ОП НОИР 2014 - 2020 г. на ОПОС 2014 - 2020 г., в открито съдебно заседание по делото, чрез юрк. К., оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, същата е неоснователна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на УАСГ против Решение № 1103-62/26.03.2021 г. на изпълнителния директор на ИА ОП НОИР към МОН и РУО на ОП НОИР 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, представляващи БФП от ЕСИФ, по засегнатите от нарушението договори, както следва: по ОП № 1: договор № 32/29.07.2020 г., сключен с избрания за изпълнител участник Солитех АД, на стойност 185 500 лева без ДДС (222 600 лева с ДДС), и по ОП № 2 договор № 33/29.07.2020 г., сключен с избрания за изпълнител участник Солитех АД, на стойност 302 650 лева без ДДС (363 180 лева с ДДС).

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че УАСГ е бенефициер по сключен с ИА ОП НОИР административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG05M20P001-1.001-0001-C01 по процедура за предоставяне на БФП BG05M20P001-1.001 Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения по проект Изграждане и развитие на Център за върхови постижения Наследство БГ.

В изпълнение на ангажиментите при осъществяване на разходите по проекта, Университетът е провел открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Доставка на специализирано оборудване за Централна научно-изследователска лаборатория за документиране и моделиране на недвижимото културно наследство (ЦНИЛ-ДМ-НКН) по проект BG05M2OP001-1.001-0001 Изграждане и развитие на център за върхови постижения Наследство БГ, с две обособени позиции.

В резултат на проведената процедура по възлагане, с избрания за изпълнител по двете обособени позиции участник - Солитех АД, са сключени два договора за обществена поръчка, както следва: договор № 32/29.07.2020 г., на стойност 185 500 лева без ДДС (222 600 лева с ДДС), и договор № 33/29.07.2020 г., на стойност 302 650 лева без ДДС (363 180 лева с ДДС).

Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е констатирано, че в Част IV Изисквания към участниците, подготовка на офертите, образци на документи и указания за подготовка, Раздел IV Съдържание на офертата от утвърдената от възложителя документация за участие е поставено следното условие:

В опаковката по чл. 47, ал. 2 от ППЗОП, участникът следва да постави:

3. 3. Документи, доказващи, че участникът разполага със сервиз, оторизиран от производителя или от официален вносител на оборудването на основание чл. 39, ал. 3, т. 1, б. ж от ППЗОП

Важно: В случай че в техническото предложение не се съдържа един или повече от описаните в т. 3 документи или представените документи не отговарят на изисканите форма и съдържание, съответният участник ще бъде отстранен от участие в процедурата.

Аналогично изискване се съдържа и в Образец № 2-1 и 2-2 към техническото предложение. Посочено е, че се прилагат документи, доказващи, че участникът ще има на разположение сервиз с предоставени от производителя или от официален вносител на оборудването права за гаранционна поддръжка и сервиз на предлаганото оборудване.

При съобразяване на приложимите материалноправни разпоредби от ЗОП и ЗУСЕСИФ проверяващите са счели, че в проведената възлагателна процедура е допуснато нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП, т. к. чрез поставеното изискване за представяне на документ, доказващ че към датата на кандидатстването участниците разполагат с оторизиран от производителя или официален вносител на оборудването сервиз за гаранционна поддръжка, възложителят е ограничил необосновано участието в процедурата на икономически оператори, които към момента на подаване на офертата си не разполагат с такъв сервиз, но биха могли да осигурят, ако бъдат избрани за изпълнители. Респ. е дадено предимство на участници, които към датата на подаване на офертите притежават подобен документ.

След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РУО е издал оспорения административен акт, с който възприемайки изцяло изводите, обективирани в изпратеното до бенефициера уведомление, е индивидуализирал нарушените национални разпоредби, както следва: чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП, квалифицирайки ги като нередност по т. 11, буква а от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, обосноваваща определянето на финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по засегнатите от нарушението договори.

Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕСИФ и в предвидената от закона писмена форма, с посочване на съответните фактически и правни основания за упражняване на правомощието по определяне на финансова корекция в тежест на бенефициера. При преценка за съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон, съдът е съобразил предписанията на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП, като е приел за установено вмененото с акта нарушение, възприел е като правилна квалификацията по Наредбата за посочване на нередностите, и е формулирал извод за законосъобразно определяне размера и основата на определената корекция. Анализирайки третия елемент на понятието за нередност по чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), а именно вредата, респ. възможността от нанасянето на такава, АССГ е приел, че са били налице всички елементи от фактическия състав на констатираната нередност, поради което и във връзка с изложените съображения е отхвърлил подадената от УАСГ жалба срещу оспореното решение на РУО на ОП НОИР 2014 - 2020 г.

Решението е правилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно спазването на процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорна е правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. По-конкретно, спорът се концентрира върху това дали изискването за представяне на документи на основание чл. 39, ал. 3, т. 1, б. ж ППЗОП, доказващи че участникът разполага със сервиз, оторизиран от производителя или от официален вносител на оборудването, към момента на подаване на офертите, а не към този на сключването на договор и единствено от участника, избран за изпълнител по проведената обществена поръчка, е ограничително спрямо икономическите оператори, които към този предходен момент на кандидатстване не могат да осигурят съответствие с така формулираното изискване. Предвид застъпената от касатора защитна теза, следва да се изясни предоставената от законодателя възможност за изискване на документи по чл. 39, ал. 3, т. 1, б. ж ППЗОП, с оглед удостоверяване на обстоятелства, свързани с техническото предложение, както и да се извърши касационна проверка на изводите на първостепенния съд за компетентност на издателя на атакувания индивидуален административен акт.

Регламентираните в ЗОП процедури за възлагане на обществени поръчки са способ за ефективно разходване на средства, получени от ЕСИФ, когато предметът на възлаганата дейност е строителство, услуги или доставки на стоки (Сравн.: чл. 1, ал. 1, т. 2 ЗОП). Познавайки най-добре своите нужди, единствено възложителят може да посочи изискванията към предмета на поръчката, като очертае параметри, доближаващи се максимално до възникналите потребности. За целта законът му предоставя оперативна самостоятелност при определянето на критериите за подбор и условията към изпълнението, но поставя и съответните граници свободата на преценка винаги е обусловена от съобразяване с принципите, заложени в чл. 2, ал. 1 ЗОП, както и с правилото, регламентирано в ал. 2 с. з., според което при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Нарушението на посочените разпоредби, доколкото води до ограничаване достъпа на кандидати/участници до процедурата, представлява нередност по т. 11 от Приложение № 1 към Наредбата за посочване на нередности Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците.

Видно от обстоятелствената част на оспорения пред АССГ административен акт, органът твърди нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП, обосноваващо наличие на нередност по т. 11, б. а от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата.

Противно на изложените в касационната жалба съображения, РУО е формулирал правилен извод за ограничителност на поставеното изискване. Вярно е, че по своя характер техническото предложение е част от офертата на участника, представляваща своеобразно съгласие за изпълнение на поръчката в съответствие с предварително заложените от възложителя параметри и в този смисъл в общия случай въпросът дали участникът отговаря на условията, регламентирани в него, не подлежи на проверка към момента на кандидатстването, а при сключването на договора и в случай че бъде избран за изпълнител. Възможно е обаче, с оглед изричното предписание на чл. 39, ал. 3, т. 1, б. ж ППЗОП, към офертата възложителят да изиска представянето на друга информация и/или документи. Видно от съдържанието на посочената норма, подобна възможност е допустима само, когато това се налага от предмета на поръчката.

Предметът на процесната обществена поръчка, както правилно отбелязва касаторът, включва освен доставка на специализираното оборудване, и още три (обособени от възложителя в документацията за участие л. 72, гръб, от първоинстанционното дело) дейности, а именно: инсталиране и тестване на доставеното оборудване от квалифициран персонал и демонстриране на заявените параметри, обучение на служители на възложителя, проведено от квалифициран персонал на изпълнителя и гаранционно обслужване (гаранционна поддръжка) и сервизно обслужване в рамките на гаранционния срок.

Следователно представянето на допълнителна информация/документи по реда на чл. 39, ал. 3, т. 1, в. ж ППЗОП би могло да бъде наложено от предмета на поръчката, и по-специално от третата дейност, попадаща в обхвата й. Целта на закона обаче е възложителят да се убеди, че изискванията му към изпълнението ще бъдат съобразени. В случая, за да се подсигури съответствие със заложените в техническата спецификация параметри на възлаганата дейност, както РУО правилно сочи, към момента на представянето на офертите е достатъчно декларирането на готовност за ангажиране на оторизиран от производителя или официален вносител на оборудването сервиз. На този етап не се извършват дейности, налагащи участникът да разполага с исканата сервизна база, поради което и възлагането на подобна административна и финансова тежест за участниците още към този момент със сигурност не оправдава наложителност по смисъла на чл. 39, ал. 3, т. 1, б. ж ППЗОП. Доколкото дейността по предоставяне на гаранционно обслужване, потенциално изискваща наличието на сервиз, било то оторизиран от производителя или официален вносител на оборудването, със сигурност няма да се осъществи на етап кандидатстване, а след това - след избора на изпълнител и дори след като първата дейност от обхвата на предмета на поръчката - доставката, е вече извършена, наложително би могло да бъде единствено удостоверяване на бъдещата ангажираност на участника по отношение гаранционното обслужване. Разполагането със сервиз към датата на подаването на офертите по никакъв начин не индикира за възможността на участника да изпълни задълженията си по договора след това. Още повече, че е напълно възможно на този предварителен етап кандидатите да имат на разположение изисквания сервиз, а когато това на практика се явява необходимо вече да не разполагат с такъв.

Несподелимо е твърдението на касатора, че формулировката на поставеното условие допуска представянето на документ, с който участникът декларира, че ще разполага с оторизиран сервиз към момента на подписване на договора в качеството му на изпълнител. Буквалният прочит на изискването сочи, че прилагането на документ с подобно съдържание би съставлявало основание за отстраняване на участника. Изискването е с ясен смисъл да се представи документ, доказващ че участникът разполага със сервиз, а не доказващ, че същият ще разполага в някакъв бъдещ момент с визирания сервиз.

Изложеното налага извод, че доказването на обстоятелството, че към момента на подаване на офертата участникът разполага с оторизиран от производителя или официален вносител на оборудването сервиз, не се налага от предмета на поръчката и в този смисъл необосновано ограничава участието на икономически оператори, които биха могли да осигурят съответствие с посоченото изискване на етапа, когато то ще бъде необходимо, а именно при реализирането на възлаганите дейности, свързани с него.

Настоящият състав на Върховния административен съд се присъединява към формиралата се до момента съдебна практика, постановена по аналогични правни казуси, в същия смисъл. (Решение № 3260/06.04.2022 г., постановено по адм. дело № 11899/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, както и Решение № 3603/14.04.2022 г., постановено по адм. дело № 11900/2021 г., VII о. на Върховния административен съд).

Цитираната в касационната жалба практика на КЗК и Върховния административен съд касае различна фактическа обстановка и страни, поради което е неотносима към предмета на настоящия правен спор.

За пълнота следва да се посочи, че РУО не намира за незаконосъобразно изискването участникът да разполага с оторизиран сервиз от производителя или официален вносител на оборудването. Твърденията са насочени единствено към момента, към който е изискано да бъде налице съответствието с това условие. Следователно и предвид задължението на съда да прецени законосъобразността на оспорения пред него административен акт в рамките на фактическите положения, приети за установени от издателя му (Сравн.: решение № 645 от 07.02.2001 г., постановено по адм. дело № 7144/2000 г., 5-членен състав на Върховния административен съд, решение № 10944 от 21.10.2015 г., постановено по адм. дело № 5555/2015 г., II о. на Върховния административен съд и др.), доводите на касатора в тази насока са неотносими и обсъждането им се явява безпредметно.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд и по отношение компетентността на издателя на атакувания административен акт. Съгласно предписанието на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на УО, одобрил проекта. Проектът в процесния случай е одобрен от ИА ОП НОИР към МОН, с която е сключен и АДПБФП № BG05M2OP001-1.001-0001-C01/28.02.2018 г. По аргумент от чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице, като в съответствие с второто изречение на посочената разпоредба, правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице.

С Постановление № 237 на МС от 23.10.2017 г. за създаване на Изпълнителна агенция Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж и за приемане на Устройствен правилник на Изпълнителна агенция Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж, Обн., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила от 1.11.2017 г. (ПМС № 237/2017 г.) е създадена ИА ОП НОИР и е приет устройствен правилник за дейността й. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция Програма за образование (Загл. изм. ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 17.08.2021 г.) - Приложение № 3 към ПМС № 237 от 23.10.2017 г., обн., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. агенцията се управлява и представлява от изпълнителен директор. При тази нормативна регламентация, именно изпълнителният директор на ИА ОП НОИР към МОН се явява РУО на ОП НОИР 2014 - 2020 г.

На л. 18 от първоинстанционното дело е приложена Заповед № РД12-251/30.10.2017 г., издадена от министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 19, ал. 4, т. 4, чл. 19а, ал. 1 и чл. 54, ал. 5 от Закона за администрацията, във връзка с 7 от ПМС № 237/2017 г. и чл. 3, ал. 1 от Правилника е назначен К. Г. на длъжност изпълнителен директор на ИА ОП НОИР. Доколкото именно той е издател на оспорения индивидуален административен акт, са несподелими доводите на касатора за некомпетентност на постановилия акта административен орган. Позовавайки се на цитираната заповед, първоинстанционният съд е формулирал правилен извод в тази насока, с което, обратно на застъпената от касационния жалбоподател защитна теза, не е нарушил съдопроизводствените правила, а напротив съобразил е правилата, относими към преценката досежно основанието по чл. 146, т. 1 АПК.

Изложеното обосновава извода на съда за наличие на визираните в акта на РУО нарушения на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП, които представляват основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Правилно е и квалифицирането им като нередност по т. 11, б. а от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности. Не се установяват предпоставките за приложение на б. б от посочената точка, доколкото видно от представените по делото протоколи от работата на комисията за оценяване, по процедурата е подадена една-единствена оферта, поради което, както правилно е констатирал РУО, не е осигурено визираното в б. б минимално ниво на конкуренция, за да се приложи по-ниският процентен показател от 5%.

С оглед извода за наличие на вменените нарушения на бенефициера, следва да бъде анализиран и третият елемент на фактическия състав на понятието за нередност по смисъла на Регламент 1303/2013, а именно вредата. Както първоинстанционният съд правилно е посочил, практиката на Върховния административен съд и на СЕС е категорична, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013 е трайно установено по повод на идентичните дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и други секторни регламенти (Виж например: Решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005:548, т. 31; Решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011:867, т. 47; Решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015:660, т. 24; както и Решение Wrocуaw, EU: C: 2016:562, т. 44).

Доколкото не може да се изключи възможността допуснатите нарушения да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то налице е основание за определяне на финансова корекция. Т.к. естеството на допуснатите нарушения не позволява да се определи тяхното точно финансово отражение върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, административният орган в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ е приложил пропорционалния метод. В решението си РУО на ОП НОИР 2014 - 2020 г. е изложил ясни и конкретни съображения за избрания процентен показател. Правилно е определена и основата за наложената корекция, формирана спрямо стойността на допустимите разходи по засегнатия договор, в какъвто смисъл е изричното предписание на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Изложеното от фактическа и правна страна налага извод за законосъобразност на оспореното пред АССГ решение за определяне на финансова корекция в тежест на УАСГ. Достигайки до аналогичен правен извод, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон съдебно решение, което следва да се остави в сила.

В отговор на довода за необоснованост на обжалваното решение, касационната инстанция следва да посочи, че първоинстанционният съд е приел и анализирал доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано.

Оплакването на касатора за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения за съдопроизводствените правила, е неоснователно. Действително, изложените от АССГ в обжалваното решение мотиви са пестеливи, но доколкото съдът е извършил правилни фактически установявания и е съобразил приложимата нормативна рамка, достигайки до правилен краен извод, настоящата инстанция намира, че изложените в касационната жалба доводи не обосновават отмяна на постановеното съдебно решение на това основание.

При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като УАСГ бъде осъдено да заплати на Изпълнителна агенция Програма за образование понастоящем администрацията, в която се намира органът, издал атакувания индивидуален административен акт, сумата от 100,00 (сто) лева съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7625/16.12.2021 г., постановено по адм. дело № 3726/2021 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Университет по архитектура, строителство и геодезия, с БУЛСТАТ [номер], със седалище в гр. София и адрес на управление: ул. Х. С. № 1, да заплати на Изпълнителна агенция Програма за образование, със седалище в гр. София, бул. Цариградско шосе, сграда 5, № 125, сумата от 100,00 (сто) лева, представляващи съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ

/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА