№ 923

[населено място], 01.11.2023г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на девети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Росица Божилова Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т. д. № 2437 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Т. С. срещу решение № 116 от 11.07.2022г. по в. гр. д. № 194/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 260227 от 14.12.2021г., поправено с решение № 260004 от 11.03.2022г., по гр. д. № 410/2020г. на Окръжен съд – Пазарджик за отхвърляне на предявените от касатора срещу [община] и „Р.“ ЕООД искове с правно основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че при преустройството, като вид използване от собственика, не е нужно предварително съгласие на автора по чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП, тъй като ищецът е изработил архитектурния проект по неформален договор за поръчка и съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗАПСП поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора, съответно че имущественото право на автора на архитектурно произведение (архитектурен проект и неговата реализация) по чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП да използва създаденото произведение и да разрешава използването му от други лица, освен случаите, в които законът разпорежда друго, е дерогирано в полза на собственика на сградата. Правният извод на съда за неоснователност на претенцията по чл. 95 от ЗАПСП да търси по исков път обезщетение...