О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 829

Гр. София, 23.02.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.01.26 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №3651/25 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр. д. №2635/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Н. К. срещу касатора иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД – за разваляне на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД до размер на наследствената на ищцата 1/3 ид. ч. от имота на сключения с нот. акт № ***/*** г. на А. между А. А. и Н. А., като прехвърлители и И. М., като приобретател договор за прехвърляне на недвижим имот / апартамент с площ от 90 кв. м. в [населено място]/ срещу задължение за гледане и издръжка.

Касационната жалба и подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на осн. по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК.

Поставя с оплакване за пороци по чл. 280, ал. 2 ГПК/ вероятна нищожност, недопустимост и очевидна неправилност/ на въззивното решение въпроси 1-5 и 10 от изложението, обобщени до последиците от направения отказ от иск на ищцата, като наследник на А. А. по заведеното от него гр. д. №327/18 г. на РС Асеновград и може ли ищцата, след като производството по посоченото дело е прекратено поради отказ от иска, отново да заведе същия иск; длъжен ли е съдът служебно и по възражение на ответника да следи за допустимостта на производство, заведено след направен отказ от иск в предходно производство, образувано по иск със същото основание и същите страни.

Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са разрешени правните въпроси за задължението на въззивния съд да се произнесе по направено за пръв път пред него, но след отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност и своевременно заявено ли е възражението; за началото на давностния срок за предявяване на иска в случая /въпроси 11 и 7/.

Поставени са и въпроси относно неделимостта на задължението за издръжка и гледане и прекратява ли се то със смъртта на прехвърлителя; за вида и обема на дължимите грижи и издръжка и следва ли да се съобразят те с желанията, начина на живот и поведението на прехвърлителя; за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, както и възраженията и доводите на страните, да изложи съображения за основателността им и да мотивира решението си по спора съобр. чл. 235 и 236 ГПК; за задълженията на въззивния съд при преценката на св. показания с оглед възможната заинтересованост на свидетел. Тези въпроси са поставени също в контекста на осн. по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие на изводите на въззивния съд с цитираната практика на ВКС, както и в контекста на осн. по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – отговорът им според касатора е свързан с тълкуване на закона и би способствал за отстраняване на противоречива или промяна на погрешна съдебна практика.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е уважил иска, като е приел, че прехвърлителят А. А. е бил възрастен мъж / род. през. 1933 г. и поч. през 2018 г./. От 2015 г. здравето му се влошило, имал нужда от ежедневни грижи и помощ в обслужването и домакинството, както и от ежемесечна сума за издръжка. Длъжникът по договора за издръжка и гледане е следвало, за да е изправен, ежедневно да предоставя на кредитора храна, режийни разноски, дрехи, да полага грижи за здравето, домакинството и хигиената му. Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява задължението на ответника да е изпълнявано точно и пълно по вид, време/то не търпи забава/, обем и качество. Неизпълнението на длъжника се явява значително и обуславя разваляне на договора до размер на наследствената на ищцата част от имота на родителите й.

При данните по делото ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК – по доводите за вероятна недопустимост на иска и постановените съдебни решения поради направен по друго дело от ищцата, като наследник на А. А., отказ от иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на същия договор и прекратяване на производството там с влязло в сила определение. Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне и на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите, свързани с погасителната давност за иска за разваляне на договора за частта на прехвърлителката и своевременно направено ли е възражението за давност пред ОС, поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС – р. по гр. д. №341/10 г. на четвърто г. о., ТР №1/13 г. ОСГТК. Възражението за погасителна давност, направено от ответника пред ОС след уточнението на исковата молба на л. 40 и 48, въззивният съд е приел в с. з. от 12.06.24 г.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр. д. №2635/23 г. от 16.05.25 г.

Указва на касатора И. М. да внесе в едноседмичен срок държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 13,91 евро /27,20 лв./ по сметка на ВКС и в същия срок да представи вносен документ. В противен случай жалбата подлежи на връщане.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о. з. или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: