ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516

гр.София, 19.02.2026 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав :

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучковаслед като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова ч. т.д.№ 276 по описа на ВКС за 2026г. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Постъпила е частна жалба, подадена от М. Д. Д. от [населено място], чрез пълномощник съпругата му М. Г.-Д., срещу определение № 220/22.01.2026г. по възз. т.д.№ 2652/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му от 21.01.2026г. за освобождаване от задължението за внасяне на ДТ в размер на 15лв. по частна жалба, вх.№ 348678/22.12.2025г., срещу определение № 3207/01.12.2025г.

В частната жалба са въведени доводи за постановяване на определението от незаконен състав, предвид на това, че съдиите от съдебния състав да си давали десетки пъти самоотводи и са нарушили влязло в сила решение на ЕСПЧ. Оспорва се констатацията, че жалбоподателят е едноличен собственик на „Д. А. Д. ЕООД, с твърдения, че собственик и управител на това дружество е друго лице със същите имена, но с друго ЕГН. Жалбоподателят изтъква декларираното в представената декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, че няма имущество и доходи и е с намалена работоспособност. По изложените съображения искането е за отмяна на определението и за връщане на делото за администриране на частната жалба.

Съставът на I т. о., след като прецени доводите и данните по делото приема следното:

Производството по възз. ч.гр. д.№ 2652/2025г. на Софийски апелативен съд е образувано по частна жалба на М. Д. против определение от 22.05.2024г. по т. д.№ 1685/2013г. на СГС, с коетоделото е прекратено и е изпратено на САС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа.

С определение № 3207/01.12.2025г. по възз. ч.гр. д.№ 2652/2025г. на Софийски апелативен съд частната жалба е оставена без разглеждане.

Срещу определение № 3207/01.12.2025г. по възз. ч.гр. д.№ 2652/2025г. на Софийски апелативен съд е постъпила частна жалба от М.Д., вх.№ 34867/22.12.2025г. С разпореждане № 713/05.02.2026г., поправено с разпореждане № 129/08.2026г., е констатирано, че частната жалба е нередовна и на М.Д. е указано в 7-дневен срок да ангажира доказателства за внесена по сметка на ВКС ДТ в размер на 7.67 евро, с предупреждение, че при неизпълнение - делото подлежи на прекратяване.

Обжалваното определение е постановено по молба на М.Д., вх.№ 1688/21.01.2026г., за освобождаване от задължението за предварително заплащане на ДТ, към която е приложена декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК от 20.01.2026г.

За да остави без уважение молбата, съставът на апелативния съд е констатирал, че молителят е декларирал, че страда от множество заболявания, но липсват данни и доказателства за провеждане на постоянно лечение и за извършване на разноски за него. Също така е констатирал, че е декларирано молителят да няма никакви доходи и да не притежава със семейството си никакво имущество, вкл. да не получава дивиденти от търговски дружества и да няма участие в такива, а се издържа със средства на роднини, но от извършената справка в ТРРЮЛНЦ е установил, че молителят е едноличен собственик на капитала на „Д. А. Д. ЕООД, регистрирана през май 2024г., както и, че молителят има регистриран и едноличен търговец, който е действащ, както и, че е управител или член на управителния орган на множество други дружества. Изтъкнал е, че наличието на собственост в търговско дружество и управлението на такова предполага доход и възмедност на управителната функция. Направен е извод, че подадената декларация е непълна, поради което не установява невъзможност за заплащане на ДТ. Същевременно, съставът е приел, че размерът на дължимата ДТ от 15лв. е толкова нисък, че сам по себе си не може да обоснове липса на възможност за достъп до правосъдие.

Изводите за неоснователност на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК следва да бъдат споделени.

Неоснователен е доводът за постановяване на определението от незаконен състав, предвид това, че съдиите от състава са си давали отводи по други дела на същата страна. Преценката за отвод принадлежи на съдията, определен да разгледа делото, и тя е винаги конкретна. Липсва основание да се приеме, че и в случая е било налице основание съдиите от състава да се отведат и да не участват при постановяване на акта.

Съгласно трайната практика на ВКС по приложение на чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът следва да извърши преценка дали са налице условията за освобождаване от дължимата държавна такса. Тази преценка се прави като се съпостави имущественото състояние, семейното положение, здравословно състояние, трудова заетост, получавани доходи, осигурявана издръжка и подпомагане на други лица и всички обстоятелства, които са относими към задължението му за внасяне на държавна такса в срок, с цел да се обезпечи липсата на нарушение на правото на защита в исковия процес. Тези въпроси съдът преценява в съвкупност и съобразява с размера на дължимата държавна такса.

В случая с представената с молбата декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК жалбоподателят е декларирал, че е с намалена със 66% работоспособност, не притежава имущество за деклариране, не получава никакви доходи, вкл. заплата, наеми, рента и аренда, дивиденти и няма дялово участие в търговски дружества, регистриран е като ЕТ, което е на загуба повече от 10 години, не получава пенсия, източник на издръжка са заеми и пари от роднини, а единственият доход на съпругата му е от инвалидна пенсия в размер на 557.40лв. Съставът на апелативния съд е разполагал с правомощия да извърши служебна проверка на данните, свързани с имущественото състояние на ищеца, вкл. да извърши справка в ТРРЮЛНЦ, тъй като се касае за освобождаване от публично задължение и доколкото е следвало да извърши преценка дали страната ще бъде затруднена за заплати конкретния размер държавна такса. Неправилна е оспорената констатация, че жалбоподателят е едноличен собственик на „Д. А. Д. ЕООД, което се установява от приложения към частната жалба учредителен протокол и от извършената от настоящия състав справка в ТРРЮЛНЦ. Независимо от това, от събраните от извършената от съда служебна справка в ТРРЮЛНЦ данни, в това число и декларираните, не се установява да е налице невъзможност за осигуряване на средства за заплащане на дължимата държавна такса, която е в минималния размер от 7.67 евро.

Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 220/22.01.2026г. по възз. т.д.№ 2652/2025г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: