ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 511/19.02.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ
като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 2366 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „А и Г-Г. Ч.“, чрез пълномощника му адв. Д. Д. от АК-К., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 208/01.07.2025 г., постановено по в. т. д. № 216/2025 г. по описа на Апелативен съд-П., 2 търговски състав, с което е потвърдено решение № 2/10.02.2025 г., постановено по т. д. 43/2024 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, с което е уважен предявеният от „С. Билдингс“ ЕООД срещу ЕТ „А и Г-Г. Ч.“ кондикционен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане общо на сумата 34378,27 евро, представляваща подлежаща на връщане сума, дадена при отпаднало с обратна сила основание - поради развалянето на сключения на 21.02.2022 г. между страните предварителен договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба - 15.04.2024 г., до окончателното заплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила – не се е произнесъл по всички наведени във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, респ. не са обсъдени събраните по делото писмени и гласните доказателства, от които се установявало по недвусмислен начин, че при сключване на процесния предварителен договор от 21.02.2022 г. едноличният търговец е бил въведен в заблуждение, че подписва договор с клаузите на предварителния договор от 11.02.2020 г., като единствено е сменена датата на съставянето му. Счита, че ако се приеме, че предварителният договор от 21.02.2022 г. не е унищожаем, той не е развален надлежно по предвидения в закона способ – чрез предявен конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради което не е възникнало предявеното кондикционно вземане за връщане на даденото при отпаднало с обратна сила правно основание (по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД).
Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следния процесуалноправен въпрос: „Следва ли съобразно задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК мотивите на съдебното решение на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съда счита доводите и възраженията на страните за неоснователни и може ли съда да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо приема едните и не приема другите, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?“ (по този въпрос твърди противоречие както със задължителната практика – ППВС № 1/1953 г. и ППВС № 7/1965 г., така и с казуалната практика на ВКС – решение № 22/29.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2113/2016 г., I т. о.; решение № 212/01.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1106/2010 г., II т. о.; решение № 157/08.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 823/2010 г., II т. о.; решение № 411/27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV г. о.; решение № 87/02.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2804/2015 г., I т. о.; решение № 37/29.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 241/2011 г., І г. о.; решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4740/2008 г., I г. о.; решение № 81/27.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 114/2012 г., IV г. о.; решение № 424/26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1644/2009 г., III г. о.; решение № 217/09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о.; решение № 724/30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г., ІV г. о.; решение № 173/27.072010 г.. на ВКС по гр. д. № 5166/2008 г.; решение № 27/02.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4265/2014 г., IV г. о.; решение № 331/19.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 257/2009 г., IV г. о.; решение № 217/09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о.; решение № 700/28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 91/2010 г., IV г. о.; решение № 752/18.11.1988 г. на ВКС по гр. д. № 637/1988 г., III г. о. и решение № 129/05.03.1986 г. на ВКС по гр. д. № 682/1985 г., I г. о.).
Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник - с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 11.02.2020 г. между страните в настоящото исково производство е сключен предварителен договор с предмет предварително проучване и проектиране за възможно максимално застрояване на собствения на едноличния търговец недвижим имот; учредяване от него в полза на „С. Билдингс“ ЕООД на суперфициарно право и за извършване на строителство. Съгласно клаузата, уговорена в чл. 3, ал. 1 от предварителния договор, ищецът е поел задължение за своя сметка и със свои средства да измени ПУП (ПР и ПЗ) на поземления имот, предмет на договора; да изготви идеен и работен проект (по всички части - АС, К, ВиК, ОиВ, Ел и ВП); да се снабди с Разрешение за строеж; да открие строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво - в срок от 24 месеца. След изготвяне на идейния проект ответникът като собственик-учредител има право да избере обособените обекти от бъдещата сграда, на които ще стане собственик. Съгласно чл. 4 от договора ответникът е поел задължение да учреди право на строеж в полза на „С. Билдингс“ ЕООД срещу получаване на обезщетение, като си запази правото на строеж и придобие собствеността върху 400 м2 от построеното място при КИНТ на застрояване 2, респ. 600 м2 при КИНТ на застрояване 3. Съгласно чл. 5 от договора сделката, с която ще се учреди правото на строеж, е следвало да бъде сключена след влизане в сила на заповедта за изменение на ПУП (ПР и ПЗ) на поземления имот, предмет на договора. Съгласно клаузата на чл. 8 учредяването на право на строеж в нотариална форма в полза на дружеството е уговорено да се извърши в 15-дневен срок от съставянето на протокол за избор на конкретните обекти и одобрен архитектурен проект. Съгласно чл. 11 ищецът се е задължил срещу учреденото право на строеж да извърши за своя сметка СМР, и да изгради обектите, предмет на обезщетението, като съгласно чл. 12 срокът за изграждане на цялата сграда е 36 месеца, считано от изтичане на 15 дни от деня на даване на строителна линия за строеж на обекта. С клаузата на чл. 6 страните са постигнали съгласие, че след влизане в сила на изменения ПУП ответникът ще погаси кредитните си задължения, обезпечени с ипотека върху недвижимия имот и ще поиска заличаване на ипотеката. Уговорено е средствата за погасяване на задълженията на учредителя (по банковите кредити) да бъдат предоставени от дружеството-ищец, но не повече от 40000 евро – в срок от 30 дни след влизане в сила на изменения ПУП. Съгласно уговорката по чл. 25, т. 1.7 действието на предварителния договор се прекратява при неодобрен ПУП или ОУП, като и при невъзможност за застрояване на поземления имот над КИНТ 1.2.
Апелативният съд е приел, че между страните не е спорно обстоятелството, че в уговорения в чл. 3, ал. 1 от договора 24-месечен срок не е одобрено изменение на ПУП, поради което действието на договора е прекратено.
Със сключен на 21.02.2022 г. предварителен договор за учредяване на право на строеж страните са постигнали съгласие ответникът да учреди в полза на „С. Билдингс“ ЕООД суперфициарно право върху процесния имот - след одобряване на ПУП (ПРЗ) и издаване на Разрешение за строеж от [община]. По този договор търговското дружество е поело задължение за своя сметка и със собствени средства, материали, организация и труд да финансира и осигури изработването и одобряването на ПУП за имота, проектирането и одобряването от съответните органи съгласно изискванията на ЗУТ и подзаконовите актове по неговото приложение на идеен проект - в срок до 3 месеца от одобряване на ПУП за имота; инвестиционните проекти за сградата във всичките им части; да инвестира строителството на многофамилната жилищна сграда и да предаде на ответника обектите, върху които той си запазва правото на строеж, да изгради за своя сметка и със свои средства вертикалната планировка, предвидена по действащия ПУП. С клаузата на чл. 6 от договора „С. Билдингс“ ЕООД се е задължило да заплати всички дължими от ответника (ЕТ) суми към „Ю. Б. АД, представляващи остатък по отпуснат от банката кредит в размер на 34850 евро. Страните са приели за установено между тях правнорелевантното обстоятелство, че сумата от 5000 евро е заплатена от дружеството към момента на сключване на този предварителен договор, а останалата сума в размер на 29850 евро ще бъде заплатена в срок до 3 дни от подписване на договора.
Съгласно чл. 14 от този договор в случай че след сключването му [община] не одобри новия ПУП на квартала, в който се намира поземленият имот, или неговите предвиждания не позволяват постигането на уговорените технически параметри относно застрояването, височината и КИНТ на бъдещата сграда, страните са постигнали съгласие, че договорът автоматично прекратява действието си - без да е необходимо писмено съгласие на някоя от страните и без да се търси отговорност за това от дружеството-ищец.
Въззивният съд е приел за установено от представените по делото платежни нареждания, че „С. Билдингс“ ЕООД е превело по сметка на едноличния търговец сумата от 5000 евро - на 25.06.2020 г., а сумата от 29 4378,27 евро - на 28.02.2022 г. Не е възприел правното становище на ищеца, че със сключването на договора от 21.02.2022 г. страните по него са новирали своите задължения по договора от 11.02.2020 г., като са уговорени нови изисквания, задължения и срокове, при които ще настъпи изискуемостта на насрещните задължения. Действието на договора от 11.02.2020 г. е прекратено на основание чл. 25 т. 1.7 - поради неодобряване на ПУП за имота, предмет на договора, в срока, който страните са уговорили - 24 месеца от сключването му. Апелативният съд е счел, че този срок е уговорен в полза и на двете страни - за да се предостави възможност на ищеца да подготви необходимата документация, която да се внесе в [община], но и да не бъде принуден ответникът да изчаква прекалено дълго осъществяването на строителството в своя имот. Този срок освен това стимулирал ищеца, който също цели да осъществи строителните си намерения, да подготви проекта, така че да бъде одобрен.
След като тези намерения не са се осъществили, страните са сключили нов договор – на 21.02.2022 г., като въззивният съд е приел, че това съглашение не е унищожаемо поради въвеждане на ответника в заблуждение – не са били създадени у него неверни представи, че сключва напълно идентичен договор по съдържание с този от 11.02.2020 г., тъй като дори само клаузата относно размера на сумите, които той получава и срокът, в който това плащане е следвало да се извърши, са изцяло различни. Следователно, постигнати са нови уговорки, поради което ответникът би трябвало да прояви грижа към собствените дела, а именно договорът да бъде прочетен, преди да бъде подписан (страни по договора са търговци, поради което законът предвижда квалифицирана грижа при сключване на търговски сделки по занятие).
С покана № 3122/21.02.2024 г. ЕТ „А и Г-Г. Ч.” е уведомил „С. Билдингс“ ЕООД, че с Протокол № 18/27.11.2023 г. от заседание на ЕСУТ внесеният проект ПУП (ПРЗ) за УПИ ХVІІІ и УПИ X., кв. 40,[жк], [населено място] не се приема и тъй като са изтекли 24 месеца от сключване на договора, като не са предприети действия по неговото изпълнение, ответникът е поканил дружеството в 1-седмичен срок да се снабди с Разрешение за строеж и да открие строителна линия и ниво с предупреждението, че разваля договора - изпълнението вече било безполезно за него. Със същата покана е отправено искане в 1-седмичен срок да му бъде представено решение на ЕСУТ за одобряване на новия ПУП, в който се намира притежаваният от него имот. С отговор № 3591/29.02.2024 г. „С. Билдингс“ ЕООД е уведомило ответника, че срокът за снабдяване с Разрешение за строеж и за откриване на строителна линия и ниво започва да тече от одобряването на ПУП и че дружеството не е обвързано с 24-месечен срок да стори това, като с протокола от решението на ЕСУТ са дадени указания към проекта за изменение на ПУП, при изпълнение на които ще бъде съгласувано изменението. Поради тези обстоятелства счита, че не са налице основания за прекратяване на договора.
При така приетите за установени правнорелевантни обстоятелства апелативният съд е обосновал правния извод, че с договора от 21.02.2022 г. страните не са уговорили срок, сходен с този по чл. 3, ал. 1 от договора от 11.02.2020 г. (24-месечен срок, в който, ако не бъде одобрено изменение на ПУП, действието на договора ще бъде прекратено), но от този факт не може да се заключи, че ответникът е длъжен занапред и без никакво ограничение във времето да е обвързан от предварителния договор и да е ограничен да се разпорежда със собствения имот. Съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Въззивният съд е взел предвид, че вторият договор е със същото предназначение като първия, поради което е породил сходни задължения на страните. По двете съглашения именно ищецът е бил този, който трябва да осигури за своя сметка и със собствени средства, материали, организация и труд изработването и одобряването на ПУП за имота, проектирането и одобряването от съответните органи (съгласно изискванията на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове) и на идейни и инвестиционни проекти. В този смисъл са клаузите на чл. 3 от договора от 11.02.2020 г. и на чл. 6 от договора от 21.02.2022 г. Следователно, изминал е период от четири години, в който изработеният от ищеца и внесен проект за изменение на ПУП не е одобрен. Според решението на ЕСУТ проектът за ПУП (ПР и ПЗ) за процесния УПИ не е приет, като са посочени следните забележки: да се представи удостоверение за зоната на ОУП на [населено място] и за изменение на същия относно линията на застрояване откъм дъно на имот, която задължително да е на 6 метра.
Апелативният съд е приел за неоснователен правния довод на ищеца, че тази административна процедура не е приключила, поради което при изпълнение на указанията ще бъде съгласувано изменение на ПУП. Счел е, че в този случай би се поставил въпросът защо в следващите три месеца не е предприето нищо за изпълнение на тези указания и за отстраняване на забележките. Липсвало дори твърдение за това, като в отговор на поканата единствено е изложено, че ищцовото дружество не е обвързано със срок - когато изпълни указанията, проектът ще бъде съгласуван.
При така изяснените правнорелевантни обстоятелства и изложените правни доводи въззивникът съд е приел, че ответникът не може да бъде заставен безкрайно да изчаква ищеца да внесе план за изменение на ПУП, който да отговаря на изискванията за неговото одобряване, поради което с отправената покана - повече от четири години след сключване на първия договор и две години след втория, той е уведомил ищеца, че за него изпълнението вече е безполезно. С оглед на изтеклия дълъг период, взетото решение на ЕСУТ от 27.11.2023 г. за неприемане на внесения проект, липсата на действие по изпълнение на указанията в последвалите три месеца до отправяне на поканата апелативният съд е обосновал правния извод, че са породени материалноправните предпоставки по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, като за ответника е възникнало потестативното право да развали предварителния договора с едностранно волеизявление - породеното облигационно правоотношение е отпаднало с изтичане на дадения с поканата едноседмичен срок за изпълнение. Последица от развалянето на предварителния договор е връщане на полученото по разваления договор на отпаднало основание, поради което е породено кондикционното вземане на ищеца да получи извършените от него суми по паричните преводи за погасяване на остатъка от кредитните задължения на ответника към „Ю. Б. ЕАД (с две платежни нареждания „С. Билдингс“ ЕООД е превело по сметка на ответника сумата 5000 евро на 25.06.2020 г., а сумата 294378,27 евро на 28.02.2022 г.). В заключение въззивният съд е приел, че правното основание за тези парични престации е съществувало към момента на извършването им - то е било в съответствие с поетото задължение по предварителния договор, но с развалянето му основанието е отпаднало и даденото подлежи на връщане.
Следователно, предявеният кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД е уважен изцяло – за връщане на заплатената от ищеца по сметка на ответника сума в размер на 34378,27 евро, представляваща сбора от получените на отпаднало основание плащания по чл. 6 от разваления предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 21.02.2022 г. (5006 евро, заплатени по банковата сметка на едноличния търговец на 25.06.2020 г. и 29378,27 евро, заплатени по банковата сметка на едноличния търговец на 28.02.2022 г.), ведно със законна мораторна лихва върху главните парични притезания от подаване на исковата молба - 15.04.2024 г., до окончателното им заплащане. Тъй като въззивната инстанция е достигнала до идентични правни изводи с първоинстанционния съд, обжалваното решение на окръжния съд е потвърдено.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният процесуалноправен въпрос, макар и да отговаря на общата процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, не е решен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и с посочените в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК решения (специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Той е свързан с процесуалното задължение на въззивния съд – при обсъждане на всички правни и фактически доводи на страните за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, да формира своето вътрешно убеждение по спорния предмет на делото само въз основа на приетите за установени от него правнорелевантни факти и закона, като ги подведе под диспозицията на приложимата материалноправна норма (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК). Апелативният съд е извършил самостоятелна преценка на всички относими по делото доказателства, като се е произнесъл по релевираните във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, както предписват процесуалните правила, уредени в ГПК, и установената съдебна практика на ВКС (вкл. посочената от касатора казуална практика на ВКС). Въззивният съд е изяснил защо е възприел за неоснователен правния довод на въззивника, че процесният договор не е унищожаем поради въвеждане на ответника в заблуждение – не са били създадени у него неверни представи, че сключва напълно идентичен договор по съдържание с този от 11.02.2020 г., тъй като дори само клаузата относно размера на сумите, които той получава и срокът, в който това плащане е следвало да се извърши, са изцяло различни. Постигнати са нови уговорки, поради което ответникът би трябвало да прояви грижа към собствените дела, а именно договорът да бъде прочетен, преди да бъде подписан (страни по договора са търговци, поради което законът предвижда квалифицирана грижа при сключване на търговски сделки по занятие).
След съвкупната преценка на всички събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства и изяснените с тях правнорелевантни факти по делото въззивният съд е обосновал правния извод, че с оглед на изтеклия дълъг период, взетото решение на ЕСУТ от 27.11.2023 г. за неприемане на внесения проект, липсата на действие по изпълнение на указанията в последвалите три месеца до отправяне на поканата са породени материалноправните предпоставки по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, като за ответника е възникнало потестативното право да развали предварителния договора с едностранно волеизявление - породеното облигационно правоотношение е отпаднало с изтичане на дадения с поканата едноседмичен срок за изпълнение. Последица от развалянето на предварителния договор е връщане на полученото по разваления договор на отпаднало основание, поради което е породено кондикционното вземане на ищеца да получи извършените от него суми по паричните преводи за погасяване на остатъка от кредитните задължения на ответника към „Ю. Б. ЕАД (с две платежни нареждания „С. Билдингс“ ЕООД е превело по сметка на ответника сумата 5000 евро на 25.06.2020 г., а сумата 294378,27 евро на 28.02.2022 г.). В заключение е приел, че правното основание за тези парични престации е съществувало към момента на извършването им - то е било в съответствие с поетото задължение по предварителния договор, но с развалянето му основанието е отпаднало и даденото подлежи на връщане.
Дали при осъществения от въззивния съд анализ на събраните по делото доказателства апелативният съд е допуснал твърдяната в касационната жалба правна грешка, представляваща необоснованост на въззивното решение, касационният съд може да се произнесе само при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след установяване на обстоятелството, че въззивното решение подлежи на касационен контрол при общата и специалните предпоставки, уредени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба има право на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на разноски в размер на сумата от 1789,52 евро (равностойността на 3500 лв.), представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 208/01.07.2025 г., постановено по в. т. д. № 216/2025 г. по описа на Апелативен съд-П., 2 търговски състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. С. Ч., ЕГН [ЕГН], сключващ търговски сделки по занятия под фирмата ЕТ „А И Г-Г. Ч.“, ЕИК[ЕИК] да заплати на „С. БИЛДИНГС“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 1789,52 евро - разноски пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.