ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 558

[населено място], 24.02.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1518/25г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ срещу решение №72/21.03.25г. по т. д.№513/24г. на Апелативен съд В. Т. с което, след отмяна на решение №2/20.02.2024г. по гр. д.№1177/19г. по описа на Окръжен съд В. Т. са отхвърлени предявените от касатора срещу „Мляко и млечни продукти София“ЕООД искове с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. второ ЗЗД вр. чл. 250 ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба в размер на 1 169 684,46 лв. с ДДС, представляваща левова равностойност на липсващи количества – 146 577 кг краве сирене и в размер на 160 131,47 лв. с ДДС, представляваща левова равностойност на липсващи количества – 12 259,105 кг кашкавал „Витоша“,предадени за съхранение като военновременен запас по силата на договори №5028/19.12.2011г. и 5027/19.12.2011г. , ведно със законната лихва, като неоснователни и недоказани.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като се е произнесъл по факти, които не са били въведени своевременно в предмета на спора – относно необходимия стандарт за качество на съхранявания от ответника кашкавал, като по този начин недопустимо е подменил предмета на иска. Касаторът счита въззивното решение за неаргументирано, необосновано и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал в частта, с която съдът е приел, че установеното с констативните протоколи за липсващо количество краве сирене е налично в складове на други търговски дружества, с които ответникът е сключил договори. Неправилни, според него, са и изложените от съда изводи относно характера и материалната доказателствена сила на съставяните при проверките констативни протоколи, за които съставът е приел, че представляват частни свидетелстващи документи, както и относно прекратяването на договорите с едностранното предизвестие, отправено от ответника. В тази връзка излага съображения във връзка с поддържаната от него теза, че констативните протоколи имат характер на официален документ, както и с тезата, че съхранителят не е могъл да прекрати едностранно договора, тъй като самият той е бил в неизпълнение към момента на изпращането на предизвестието. С касационната жалба се прави искане въззивното решение да бъде отменено и спорът – решен по същество с уважаване на исковата претенция. Касаторът претендира разноски за всички инстанции и юрисконсултско възнаграждение.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът, позовавайки се на допълнителното основание за допускане на контрол по същество от касационната инстанция по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, твърди, че въззивният съд, при постановяването на акта си, се е произнесъл по обуславящи изхода на делото въпроси:

1.Може ли съхранител, който незаконосъобразно е преместил материали с особен статут по смисъла на ЗДРВВЗ,без да ги възстанови в дадения срок на задължителни предписания, да прекрати едностранно договор за съхранение при субсидиарното приложение на нормите на ЗЗД и договорът да се счита за прекратен, без да са изпълнени изискванията на специалните норми, разписани в чл. 24 ЗДРВВЗ и чл. 23 НУРОДРВВЗ и материалите да не са освободени /деблокирани/, поради невъзможност на упълномощените длъжностни лица да извършат проверка на количеството, качеството, технологичното им състояние, счетоводната и търговската документация за тях? /противоречие с решение по т. д.№824/2011г. на І г. о. на ВКС, гр. д.№1446/2000г. на V г. о. на ВКС, т. д.№118/2010г. на ІІ т. о. на ВКС,, както и определения на ВКС и решения на СРС,СГС и САС/;

2. Констативните протоколи, изготвени от упълномощени длъжностни лица в рамките на служебната и материалната им компетентност за осъществяване на контролна дейност върху търговците и организациите, съхранители по създаването, съхраняването, опазването, обновяването и използването на държавните резерви и военновременните запаси, съгласно разпоредби, обективирани в чл. 27 и чл. 28 от Закон за държавните резерви и военновременни запаси /ЗДРВВЗ/ за извършване на проверка на количеството, качеството, технологичното им състояние, счетоводната и търговска документация за тях, представляват ли официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК или са частни удостоверителни /свидетелстващи/ документи между гражданскоправни субекти? 2.1 Констативните протоколи, изготвени от упълномощени длъжностни лица в рамките на служебната и материалната им компетентност, имат ли материална доказателствена стойност по смисъла на чл. 179 ГПК? /противоречие с решение №24/10.03.2011г. по т. д.№444/10г. на І т. о. на ВКС; допълнително се сочи, че отговорът на въпросите е от съществено значение за точното прилагане на закона/;

3. Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото, като същият е включен в предмета на иска и ответникът не е отправял искания или възражения по въпроса в преклузивния срок по чл. 131 ГПК? 3.1 Необосновано и недопустимо ли е съдебното решение, щом въззивният съд се е произнесъл по факти, за които не е указал на страните, че са спорни? 3.2 Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за факти и обстоятелства, за които има преклузия и ответникът не е възразил в преклузивния срок по чл. 131 ГПК? /противоречие с решение №129/29.06.2015г. по гр. д.№7040/14г. на ІІІ г. о. на ВКС, ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/04.01.2001г. по т. гр. д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС/.

Поставени са в изложението и въпроси, които касаторът свързва с твърдението си за очевидна неправилност и необоснованост на въззивното решение: 1. Не е ли явна необоснованост възприетото от съда, че дружеството е изпълнило договора си за съхранение след изтичането на отправено едностранно предизвестие след 10.12.2017г., без да съобрази, че дружеството не е изпълнило преди тази дата специалните разпоредби на ЗДРВВЗ и е нарушило наличността на същите като е преместило материалите с особен статут, без да уведоми предварително председателя на ДА ДРВВЗ и да получи разрешение за преместването им?; 2. Не следва ли въззивният съд да извърши проверка какъв е конкретният предмет на исковата молба, с която е сезиран съдът?; 3. Не следва ли въззивният съд да следи за преклузията по отношение на възраженията в отговора по чл. 131 ГПК?; 4. Не следва ли въззивният съд да признае с материалната доказателствена стойност вписаните в официални свидетелстващи документи обстоятелства по делото?; 5. Представлява ли очевидна неправилност заключението на въззивния съд, че няма изискване съхраняваните материали да отговарят на изискванията за качество по БДС, доколкото такова изискване е поставено в чл. 1 от договор №5028/19.12.2011г. за съхранение на държавни резерви от краве сирене и чл. 1 от договор №5027/19.12.2011г. за съхранение на военновременни запаси от кашкавал „Витоша“?; 6. Не следва ли съдът да се произнесе по предявения от нас иск за търсено качество по БДС /БДС:15/2010г. за краве сирене от краве мляко и БДС:14/2010г. за кашкавал „Витоша“/, съобразявайки, че такъв стандарт за качество липсва и не е посочен в предоставените доказателства от ответника и трети неучастващи в производството страни, в които се твърди, че са преместени материалите?; 7. Не следва ли съдът да се произнесе по предявения от нас иск за определен стандарт за качество като съобрази, че няма възражения от насрещната страна в преклузивния срок по отношение на претендирания стандарт за качество по БДС /БДС:15/2010г. за краве сирене от краве мляко и БДС:14/2010г. за кашкавал „Витоша“/?; 8.Не е ли очевидна неправилност възприетото от съда, че материалите са преместени и налични в трети страни от дати 01.11. и 02.11.2017г., а в действителност част от материалите са били налични към по-късна дата 07.11.2017г. в складовата база в Търговище, което е удостоверено в констативните протоколи от извършена проверка с органите на ДАНС на 07.11.2017г.? Следва ли съдът да признае факт за доказан, а в действителност да имат грешка в изчисленията за наличности на материали от възприетите от съда дати?; 9. Не следва ли съдът да признае с по-голяма доказателствена стойност две съдебно инженерни-технологични независими експертизи, както и признатите неизгодни факти от управителя на дружеството, а не свидетелски показания от заинтересовани по делото страни?

Ответникът по касационната жалба „Мляко и млечни продукти София“ЕООД в представен в законоустановения срок писмен отговор е изразил становище за липса на обосновани предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество е изложил съображения за неговата правилност и за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, срещу подлежащо на касационно обжалване свъззивно решение, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване по същество на въззивното решение настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, съставът на въззивната инстанция е приел, че съдът е сезиран с предявени допустими обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. 2 вр. чл. 250 ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от неизпълнението на задълженията по двата договора за съхранение на млечни продукти, към които са приложими освен общите разпоредби на ЗЗД, така и специалните такива на Закона за държавните резерви и военновременните запаси и Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси от 2003г. Приел е за безспорно, а и установено от доказателствата по делото, че облигационните правоотношения между страните по възлагане на ответника като външен съхранител на функции по безвъзмездно съхранение на млечни продукти датират от 2001г. /по отношение съхраняването на кашкавал/ и от 2006г. /по отношение съхраняването на краве сирене/, като от 2011г. /със сключването на двата договора от 19.12.2011г. правоотношенията са трансформирани във възмездни такива; че по силата на последните ответникът се е задължил да съхранява, пази с грижата на добър търговец и по начин, който не допуска влошаване на качествените им показатели, и върне на ДА ДРВВЗ предоставените му на влог 146 577 кг краве сирене и 19 000 кг кашкавал „Витоша“; че с писмо от 08.11.2017г. /получено от агенцията най-късно на 10.11.2017г., когато същата е изпратила насрещно писмо/ ответното дружество е уведомило ДА ДРВВЗ, че прекратява с едномесечно предизвестие договорните правоотношения с агенцията по причини, че складовите му помещения, в които са се съхранявали материалите, са продадени с постановления за възлагане от ЧСИ, като новите собственици на хладилните помещения са отправили предизвестия до дружеството за освобождаването им; че между страните е последвала в периода 10.11.2017г.-05.01.2018г. кореспонденция, при която по предложение на ответника е сключено на 15.08.2018г. тристранно споразумение с „Д. млечна компания“ООД за съхранение на материалите в техен обект до приключването на нова конкурсна процедура за избор на нов външен съхранител, но същото е останало неизпълнено, поради отказ от страна на това дружество да съхранява материалите по обективни причини. Във връзка със спорния и един от определящите изхода на делото въпроси дали договорите от 19.12.2011г. са били действащи след 10.12.2017г., когато се твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по тях, от което са последвали вреди за ищеца, съдът е анализирал клаузите им. Установил е, че договорите са сключени със срок на действие една година и с възможност за продължаване за следващите 12 месеца при липса на отправено преди изтичането на срока предизвестие за прекратяване; че страните са предвидили между основанията за прекратяване и изричната възможност това да стане с едномесечно мотивирано писмено предизвестие от страна на съхранителя, което свое потестативно право последният е упражнил с изпратеното от него предизвестие от 08.11.2017г., а даденият с него едномесечен срок е изтекъл на 10.12.2017г. Доколкото в отговор на това писмо агенцията не се е противопоставила изрично на предприетия начин на прекратяване на договорните правоотношения, а само е посочила, че до преместването или освобождаването на материалите дружеството продължава да отговаря за съхранението и целостта на материалите по начина, по който е уговорено до избор на нов външен съхранител, на когото те да бъдат предадени, съдът е приел, че договорът е прекратен с изтичането на срока на предизвестието – 10.12.2017г., след която дата в отношенията между страните е приложима нормата на чл. 255 ал. 2 ЗЗД, при действието на която влогоприемателят отговаря само при проявени умисъл и груба небрежност. Приел е за неоснователна тезата на ищеца, че договорите не са прекратени от посочената дата, тъй като не е проведена процедурата по освобождаване, реализация или преместване на военновременните запаси, приети за съхранение, предвидена в специалните разпоредби на ЗДРВВЗ и в наредбата.Обосновал се е със съображение, че действието на тези специални правила се ограничава в рамките на действието на правоотношението и се простира до момента, в който договорът за съхранение не се прекрати на някое от предвидените в него основания – в случая или до изтичането на срока му, или до изтичането на срока на отправеното предизвестие, тъй като противното тълкуване би противоречало на свободно уговорените между страните клаузи и би довело до извода, че влогоприемателят, независимо от упражненото от него право да прекрати договора, следва да търпи действието му за неопределен период напред - до реализиране на задължението на влогодателя да вземе собствената си вещ, което би лишило от смисъл и съдържание самото му субективно право.

Намирайки аналогия между разпоредбата на чл. 255 ал. 2 ЗЗД, чл. 24 ал. 4 ЗДРВВЗ и чл. 23 ал. 2 от Наредбата, съдът е извел, че по силата на закона след прекратяването на договора на 10.12.2017г. между страните по делото е възникнало „квази влогово правоотношение“, при което бившият влогоприемател е бил длъжен да пази вещта и да заплаща консумативите, свързани с това, като има правото да иска необходимите и неотложни разноски за запазването на материалите, но задължението му за пазене вече не е престационно такова. В тази връзка съдът е отчел като изпълняващи това задължение действията на ответника по отправяне на предложение за сключване на споразумение с трето лице, приело да продължи съхранението и подмяната на материалите на възложителя, като сключеното тристранно споразумение съдът е тълкувал като допълнително уреждащо при условията на чл. 365 ЗЗД отношенията между страните във връзка с вече прекратените договори за съхранение.

Наред с изложеното, съдът е посочил, че въпросът, свързан с прекратяването на договорите, би бил от значение само при установяването на настъпили за ищеца имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да бъдат предвидени при пораждането на задължението, каквито съдът е намерил, че не са налице. За да достигне до този извод, съдът е констатирал от данните по делото, че в периода 07.11.2017г. – 07.02.2020г. служители на агенцията са извършвали проверки, за резултатите от които са съставяни констативни протоколи, според които е установено, че към 31.10.2017г. са намерени повече от водените на отчет количества краве сирене и кашкавал, към 07.11.2017г. част от кравето сирене не е намерено, а към 12.12.2017г. и 13.12.2017г. достъп на комисията до местата за съхранение, определени в договорите, не е бил предоставен, предвид промяната на собствеността върху хладилните складове, с обяснението, че запасите от краве сирене са преместени на друго място; че поради това при проверката на 13.12.2017г. комисията е отчела липса на цялото количество краве сирене; че по отношение на запасите от кашкавал при водено на отчет количество от 19 000 кг е намерено общо количество 22 558,801 кг, в т. ч. 7 600,801 кг по БДС 14:2010 и 14 958 кг без удостоверение за качество по БДС; че при последващи проверки /през 2019г./ в складовите бази отново била констатирана липса на цялото количество ВВЗ краве сирене и частично е призната наличност на ВВЗ кашкавал „Витоша“ /поради установени недостатъци на останалата наличност – без обозначен срок на годност, дата на производство и без документи за произход и качество тя е приета и отчетена като липсваща продукция/.

Подробно съдът е обсъдил показанията на допуснатите и разпитани по делото свидетели, заключенията на вещите лица по допуснатите в производството пред първата инстанция технически, технологични и счетоводна експертизи, както и приетите по делото осем договора за влог, сключвани от ответника с трети лица – търговски дружества в периода 01.11.2017г. – 28.12.2017г. . Приел е, че от тях, както и от показанията на разпитания четвърти свидетел – управител на едно от тези дружества, се установява, че установените от назначените от агенцията комисии липсващи количества краве сирене са били предадени за съхранение от ответното дружество на третите неучастващи в процеса дружества по договори за влог. Посочил е, че не е спорно между страните /предвид и направеното в процеса от управителя на ответното дружество признание/,че към момента на проверката, при която е съставен констативният протокол от 13.12.2017г., в уговореното в договора от 19.12.2011г. място за съхранение /складова база в [населено място]/ не се е намирало определеното количество краве сирене от 146 577 кг. Въпреки тази безспорност и констатирано съответствие между отразеното в констативните протоколи и показанията на двама от разпитаните свидетели – служители на агенцията, като се е позовал на нормата на чл. 32 от наредбата, съдът е развил съображения относно характера на констативните протоколи от проверките, като е приел, че те не представляват официални свидетелстващи документи, независимо че са подписани от длъжностни лица – служители на агенцията, доколкото са във формата на двустранни такива между гражданско-правни субекти, което им придава характер на частни свидетелстващи документи без материална доказателствена сила.Въз основа на договорите за влог, сключени от ответника с четирите търговски дружества; многобройните протоколи за проверка на състоянието, качеството и количеството на съхраняваните от тези влогоприематели продукти краве сирене; протоколи за подмяна за периода от прекратяването на договора между страните по делото до датата на завеждането на исковата молба, протоколи за изпитване от различни лаборатории и констатациите на експертизите, че задълженията по тези договори са надлежно двустранно осчетоводявани /при безспорна редовност на воденето на счетоводните записвания/ у страните по тях, съдът е достигнал до извода, че сиренето е било налично, но в складове, различни от складовата база в [населено място], посочена в договора от 19.12.2011г.,а ищецът, макар да оспорва това обстоятелство, нито е извършил съответните проверки, нито е доказал обратното. Посочил е, че тъй като договорът към момента на преместването е бил прекратен, не е било необходимо спазването на предвидения в тях ред /само въз основа на писмена заповед на председателя на агенцията/. Изложил е допълнително съображения, че с предприетите от него действия /при бездействието на агенцията да освободи резервите или да издаде заповед за преместването им, въпреки надлежното й и своевременно известяване/, дори да е било необходимо предварителното разрешение на председателя на ДАДРВВЗ, ответникът е предотвратил с грижата на добър търговец настъпването на вреди за държавата от погиването на материалите, предвид обективната му невъзможност да ги съхранява в складовата база по договора, кратките срокове, в които са се развили действията и определения срок на годност на продуктите.

По отношение на предадения на ответника за съхранение и пазене кашкавал „Витоша“ съдът е посочил, че ищецът основава твърдението си за негодност на част от съхраняваните от ответника партиди на констативен протокол от извършена на 29.11.2019г. проверка, с който не е признато количество, което е било с изтекъл срок на годност, без маркирани партида, дата на производство и срок на годност. Приел е, че този протокол също е двустранен, неподписан от ответника и няма обвързваща съда материална доказателствена сила, като отразените в него факти изрично са били оспорени от ответното дружество; че същите не се потвърждават от показанията на свидетелите – служители на агенцията, които са го съставили, доколкото самите те са установили, че не разполагат със специални познания в областта на млякото и млечните продукти, а боравят с документи и, че не са изискали при проверката такива за удостоверяването на качеството на материалите. От друга страна съдът е намерил за оборени констатациите в протокола от заключенията на две от експертизите, според които в резултат от физическата проверка, извършена от вещите лица, към датата на провеждането й съхраняваният кашкавал е намерен за годен за консумация, въпреки липсата на етикет за съответствие с БДС. Допълнително съдът е развил съображения, че липсват доказателства през 2001г. /откогато датират договорните правоотношения между страните/ на ответника да е бил предаден кашкавал „Витоша“, съответстващ на стандарт БДС 14:2010г., а предаденото количество е по БДС 3528:1988; че след 16.11.2010г., откогато е в сила новият стандарт, страните не са постигнали допълнителна уговорка за съхраняването на именно такъв кашкавал, като ответникът и никога не е бил регистриран за производство на млечни продукти по БДС; че предадената на агенцията през 2020г. част от съхранявания дотогава кашкавал също не е отговаряла на БДС 14:2010, с което на практика тя е признала неизгоден за нея факт относно спецификацията на продукта.

Въз основа на изложеното решаващият състав е заключил, че нито е налице липса на твърдяното от ищеца количество краве сирене, нито е налице основание да бъде признато за липсващо съхраняваното от ответника количество кашкавал „Витоша“,поради изтекъл срок на годност и липсващи обозначения за дата на производство, партида и срок на годност, което прави неоснователна поддържаната от ищеца теза за причинени му вреди, пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължение на ответника. Наред с това в продължение съдът е развил съображения за неоснователност и на обратното, като е посочил, че дори да се приеме, че материалите са били с влошено качество, съобразно разпоредбата на чл. 255 ал. 2 ЗЗД, доколкото договорът е бил прекратен, ответникът отговаря само за причинени при умисъл и груба небрежност вреди, каквито по делото не са установени. Обратното на такова поведение съдът е извел въз основа на установените по делото факти, че след прекратяването на договорите, той е продължил да съхранява материалите в същото количество, качество и вид, в каквито са му били предоставени за съхранение, търсейки възможности за това, предвид оставането му без складова база; уведомил е своевременно възложителя с многократно отправяни от него молби за преместване на материалите в посочен от агенцията склад, която, с оглед наличието на обективна невъзможност за съхраняване, по силата на чл. 16 ал. 4 от наредбата, е следвало да предприеме действия по освобождаването на резервите без възстановяване.

Наред с този извод, съдът е изложил съображения за неоснователност на доводите на ищеца, основани на разпоредбата на чл. 24 ал. 4 ЗДРВВЗ, която е тълкувал систематично, като е намерил същата за неотносима, предвид това, че тя касае освобождаване и ползване на държавните резерви и военновременните запаси по времето на действие на договора със съхранителя с цел реализацията им и при определени обстоятелства, каквито в случая не са налице.

Приел е също така, че дори качеството на съхраняваните материали да се е влошило след 07.11.2017г. /доколкото при извършени до тази дата проверки не са били констатирани липси и нередовности/ ответникът подлежи на освобождаване от отговорност на основание чл. 83 ЗЗД,тъй като при надлежно отправено от него предупреждение в поредица от изявления за невъзможност да продължи да ползва складовете по договора, евентуалната промяна в качеството на материалите следва да бъде отчетена като резултат от несвоевременно предприети от собственика им, като добър стопанин, действия по преместването и освобождаването на резерва, избягвайки по този начин вредите. В допълнение съдът е намерил и, че е налице забава на кредитора, съгласно чл. 96 ал. 1 ЗЗД, изразяваща се в неоказване на необходимото съдействие на съхранителя след получаването на отправеното му предизвестие от 08.11.2017г., мотивирано с изявление за наличие на обективна невъзможност да продължи да изпълнява задълженията си на съхранител, като няма данни агенцията и към настоящия момент да е поискала от ответното дружество да върне оставения при него за съхранение резерв.

По така изложените подробно съображения съдът е намерил исковете за неоснователни, поради което, отменяйки позитивното за ищеца първоинстанционно решение, е отхвърлил исковете му.

Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Разпоредбата на чл. 280 ал. 1 ГПК въвежда обща и допълнителни предпоставки, обуславящи допускането на касационния контрол по същество, които следва да са конкретно посочени и обосновани в отделно писмено изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК към касационната жалба. В изложението касаторът следва да е формулирал конкретен процесуално-правен или материално-правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл по обуславящ крайния резултат по спора начин. Със задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, изрично се посочва, че правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, което означава същият да е бил включен в предмета на спора с твърденията или възраженията на страните и даденото по него разрешение именно да е мотивирало крайния извод на съда по конкретното дело. Доколкото именно въпросът определя рамките, в които се извършва селекцията, с оглед спазване принципа на равнопоставеност между страните и състезателното начало, касационният съд не може да извежда правния въпрос нито от текста на изложението, нито от твърденията и оплакванията в самата касационна жалба, а само да го конкретизира, обобщава и квалифицира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване, без да се разглеждат съпътстващо сочените допълнителни основания по чл. 280 ал. 1 т. т.1-3 ГПК.

Първият от поставените в изложението на касатора въпроси не осъществява тази характеристика. Въпросът не съответства на решаващите мотиви на въззивния съд, а е поставен в контекста на поддържаната от касатора теза за предприети от съхранителя-ответник действия в нарушение на разпоредбите на ЗДРВВЗ и НУРОДРВВЗ. Крайният извод за неоснователност на предявените искове е базиран на основните съображения, че договорите между страните са прекратени в съответствие с клаузите в тях, с оглед установената от законодателя свобода на договаряне, поради което по-нататъшните им отношения се уреждат от общите правила на ЗЗД и, че вреди за държавата, причинени от липса на съхраняваните материали в съответните количества и качество, не е установена, евентуално – дори да е налице такава, тя се дължи на поведение на кредитора, освобождаващо длъжника от отговорността за тях. Решаващият състав не е приел, че съхраняваните от ответника материали са преместени в противоречие със специалните правила за освобождаване на държавните резерви и военновременните запаси, а е посочил, че след прекратяването на правоотношенията между страните с упражненото от него договорно право на прекратяване чрез отправянето на писменото предизвестие, са приложими общите правила на ЗЗД, а правилата на ЗДРВВЗ и НУРОДРВВЗ са неотносими, тъй като визират освобождаване на резервите и запасите с оглед реализирането им на пазара по време на действието на договора за влог и то при наличието на някоя от изрично посочените в тях предпоставки; че преместването е предприето от ответника в изпълнение на общото задължение по чл. 255 ал. 2 ЗЗД да съхрани и опази материалите със статут на държавни резерви и запаси.Доколкото с въпроса не се осъществява общото основание за допускане на касационното обжалване, настоящият състав не следва да обсъжда и установява наличието на допълнителната предпоставка за това, сочена в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

Въпросите под т. 2 от изложението са свързани с приетото от състава на апелативния съд, че констативните протоколи, съставени от назначена от председателя на ДАДРВВЗ комисия за извършени проверки в складовете, определени за съхранение на материалите, представляват частни свидетелстващи документи, поради което нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. По отношение изхода на делото по иска, касаещ вреди от липса на краве сирене така даденото от въззивния съд разрешение не е решаващо за изхода на делото, доколкото изложените от съда в този смисъл мотиви са допълнителни към констатацията му, че отразеното в протокола от 07.11.2017г., че в складовата база в [населено място] не са намерени отчетените количества сирене, е прието за установен по делото факт, който обаче не доказва твърдяната липса, тъй като е установено влагането им от ответника им в други складове, собственост на трети лица-влогоприематели по договор и с него. Поради това по отношение на тази част от претенцията на ищеца въпросите не се явяват обуславящи. Такъв е характерът им по отношение на претенцията, касаеща съхраняваните количества кашкавал „Витоша“, тъй като в мотивите на решението си съдът е обосновал извода си за липса на основание за изключване на иначе наличните количества кашкавал като държавен резерв, поради липса на обозначения за произход, дата на производство и качество, с това, че констативният протокол от 29.11.2019г. представлява едностранно подписан от служителите на агенцията двустранен частен свидетелстващ документ, а констатациите, отразени в него са оборени от приетите по делото заключения на експертите. Въпреки това с въпросите не е обоснована нито предпоставката на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК , нито тази на т. 3 на същите член и алинея. В цитираното с въпросите решение по т. д.№444/2010г. разрешение на въпроса частен свидетелстващ документ ли е констативен протокол за установяване на резултат от проверка, подписан от служители на държавна агенция, различно от това, което е дал въззивният съд, не е дадено.В него е призната характеристика на официален свидетелстващ документ на протокол за ПТП, съставен и подписан от орган на реда в качеството му на длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, удостоверяващ фактите, осъществени в негово присъствие, а не на двустранен констативен протокол, съставен за удостоверяване на определени факти от представители на две страни по гражданско правоотношение. Непротиворечива е практиката на касационната инстанция /както според посоченото решение, така и според други известни на състава решения, напр. по т. д.№325/10г. на ІІ т. о. на ВКС, гр. д.№1168/23г. на ІІІ г. о. на ВКС, гр. д.№4662/21г. на ІІІ г. о. на ВКС и др./, кореспондираща и с правната теория, че с материална доказателствена сила се ползват само официалните свидетелстващи документи, които материализират изявление на орган на държавна власт в това му качество или на лица, специално натоварени от закона с присъщи удостоверителни функции и само при изпълнение на тези функции /напр. нотариуси, частни съдебни изпълнители, полицейски служители, лекари и др./, докато тези, които са двустранно съставени и материализират изявления на частно-правни субекти /напр. съставеният между самите участници в ПТП протокол/ имат материална доказателствена сила само когато удостоверяват неизгодни за страната обстоятелства.

Възприемането от съда на констативния протокол, на който ищецът е основал твърденията си, като двустранен частен свидетелстващ документ не е в противоречие с посочената съдебна практика, а отказът му да приеме, че той не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, е основан на безспорния факт, че същият не е подписан от представител на ответното дружество. От друга страна наличието на практика на касационната инстанция, придаваща същото значение на съставения между две страни по правоотношение /изключващо положение на власт и подчинение/ протокол за констатации на определени обстоятелства, прави неприложима и хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Третата група въпроси не са обуславящи крайния изход на делото. Поставени са във връзка с изложените от въззивния съд разсъждения относно качеството на кашкавала по БДС, въпреки че ответникът с отговора на исковата молба не е оспорил посоченото в исковата молба „качество по предявените стандарти БДС 15:2010г. за краве сирене и по БДС 14:2010 г. за кашкавал „Витоша“ /цит. от касационната жалба и изложението/. От данните по делото е видно, че в предмета на делото с исковата молба са въведени твърдения за отказ на агенцията да признае част от количеството наличен кашкавал като такъв и да го квалифицира като липсващ, поради констатацията, че намерените при проверката пити нямат обозначения за партида, дата на производство, произход, качество и срок на годност. Поради това и основният решаващ извод на въззивния съд на неоснователност на претенцията в тази й част е основан на приетото за установено въз основа на заключенията на вещите лица, че наличният при извършената от тях физическата проверка кашкавал е годен за консумация, въпреки липсващите обозначения за произход, дата на производство и срок на годност, като именно това заключение оборва констатациите в протокола за извършената от представителите на агенцията проверка. Изложените от съда съображения относно необходимостта или не кашкавалът да отговаря на конкретен стандарт са в допълнение, но не са обусловили пряко изхода на спора в тази му част, поради което и поставените във връзка с извършени/неизвършени от него съответни процесуални действия въпроси не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на делото. Допълнително следва да се посочи, че това не е единственият решаващ за отхвърляне на претенцията в тази й част мотив, като се има предвид, че съдът е изложил съображения и в насока на това, че дори през 2019г. качеството на кашкавала да е било влошено до степен за негодност за консумация, то би се дължало на забава на кредитора, освобождаваща ответника от отговорност. Въпрос, свързан с този решаващ извод на въззивния съд, касаторът не е формулирал.

Останалите формулирани в изложението въпроси не се обвързват с конкретен допълнителен критерий в някоя от хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. т.1-3 ГПК, като освен това са от фактологичен характер и касаят правилността на направените от решаващия състав изводи. Поставени са в контекста на позоваването на касатора на самостоятелното основание за достъп по чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК с твърдението му за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. В утвърдената вече практика на ВКС по въпроса кога решението може да бъде квалифицирано като очевидно неправилно и допуснато до проверка по същество на това основание, константно и непротиворечиво се приема, че то може да бъде приложено когато е налице такъв съществен порок на съдебния акт, който е установим още с първоначалния му прочит, като например съдът да е основал изводите си на отменен закон или да е приложил действащия такъв в обратния му смисъл; да не е изложил никакви мотиви или изложените такива да са в очевиден разрез с правилата на формалната логика и др. под. Наведените от касатора във връзка с това основание съображения не обосновават нито една от примерно изброените в практиката на ВКС хипотези на очевидна неправилност и следователно не могат да бъдат отнесени към разпоредбата на чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК, доколкото по характера си представляват бланкетно оплакване за допуснати от съда нарушения на процесуалния закон и неправилно приложение на материалните разпоредби, които попадат в приложното поле на чл. 281 ГПК и по които в настоящата фаза на касационното производство съставът не може да се произнася.

Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ да разгледа касационната жалба по същество.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №72/21.03.25г. по т. д.№513/24г. на Апелативен съд В. Т.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: