Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията И. С. по административно дело № 3363 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. И. чрез процесуален представител срещу решение № 1642 от 15.03.2021 г.,постановено по административно дело № 10173/2017 г. на Административен съд София-град (АССг), в частта, с която предявеният от него иск по чл. 104, ал. 1 ЗДСл не е уважен за разликата до пълния му размер ат 4320 лв., ведно със законната лихва и в частта, в която липсва произнасяне по искането за разноски. По наведени доводи неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. След постановяване на допълнително решение № 469 от 27.01.2022 г. по същото дело, с което е отхвърлен предявения от Илиев иск за разликата над уважения му размер от 4320 лв. до пълният му такъв от 7200 лв. Илиев подава касационна жалба и срещу това решение с искане за отмяната му като неправилно на всички основания по чл. 209 АПК, като претендира и присъждане на деловодни разноски. Илиев е подал и частна жалба чрез упълномощения си процесуален представител против определение № 3364 от 13.05.2021 г., с което е отхвърлено искането му за изменение на решение № 1642 от 15.03.2021 г., постановено по същото дело в частта относно разноските с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което искането бъде уважено.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), представлявана от Изпълнителния директор чрез процесуален представител в представени от последния писмено становище и писмен отговор оспорва касационните жалби и моли съда да отхвърли същите като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представен писмен отговор на частната жалба ИАРА, представлявана от Изпълнителния директор чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорите от Върховната административна прокуратура дават мотивирани заключения за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваните съдебни актове са валидни и допустими – постановени са от компетентния съд, в предвидената от закона форма след надлежно сезиране от активно легитимирана страна.

Съдебното производство по адм. дело №10173/2017 г. е образувано по предявен от иск Е. И. против ИАРА с искане му заплати обезщетение на основание чл. 121, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради отмяна на заповед № ЧР 154/21.08.2017 г. на ИАРА, за времето от 21.08.2017 г. до 21.02.2018 г. включително, през който не е заемал държавна служба и не е получавал възнаграждение за друга работа в размер на 7200 лв., представляваща шесткратния размер на основната му заплата, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното му изплащане, както и направените по делото разноски.

С молба от 30.05.2019 г. процесуалният му представител е заявил изменение на иска като е определил нов период за обезщетението, а именно от 22.08.2017 г. до 22.02.2018 г., като искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението да се счита за предявено, считано от 13.02.2018 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение, с която е отменена като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, както и е предявеният иск е частичен от пълния му размер от 9300 лв. Исканото изменение не е допуснато от съда предвид постановеното в съдебно заседание, проведено на 13.06.2019 г., установено от приложения, неоспорен съдебен протокол.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение № 1642 от 15.03.2021 г. правилно съдът приема, че на ищеца предвид признаване на прекратяването на служебното му правоотношение за незаконосъобразно и установения безспорно факт, че същият не е получавал възнаграждение по служебно или трудово правоотношение през претендирания период се дължи обезщетение в размера, посочен в чл. 104, ал.1 ЗДСл - в размер на основната заплата за шест месеца към момента на възстановяването му на длъжност. Безспорно по делото е установено, че при възстановяването на служителя на длъжност на същия е определена основна месечна заплата в размер на 1200 лв., при което искът е доказан по основание и размер на посочената сума от 7200 лв.

Правилен е изводът на съда, че ищецът е получил обезщетение в размер на 2 основни заплати в общо размер от 2400 лв., а след удържане на дължимия данък е получил нетна сума от 2160 лв. която е изплатена по банкова сметка на ищеца ТБ „СЖ Експресбанк“ АД. Вярно е, че по делото са приложени фишове, издадени от ИАРА, в които е отразено изплащане на обезщетение на ищеца за два месеца в брутен размер на по 1200 лв., с нетен размер на по 1080 лв., след удържан данък върху доходите в размер на по 120 лв. за всяко от тях, макар да е посочено, че сумата е изплатена като редовен аванс по сметка в „Уникредит - Булбанк“ АД. Именно такъв е и изводът на вещото лице по назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза.

От представено официално писмо от „У. Б. АД се установява, че през периода 21.08.2017 – 31.10.2019 г. ищецът е имал разкрита една банкова сметка в тази банка, а от представеното извлечение от нея за посочения период не се установява да са постъпили отразените във фишовете, издадени от ИАРА суми, но от представените извлечения от „СЖ Експресбанк“ АД се установява, че сумите са постъпили по тази сметка.

При тези доказателства правилно съдът приема, че на ищеца е изплатено обезщетение в размер на две основни заплати по негова сметка в ТБ „СЖ Експресбанк“ АД, като съобразява и факта, че именно тази сметка е посочена от него в молбата му от 11.10.2017 г., с която се иска възстановяване на заплатената от него държавна такса по сметка на съда.

Наведеният от касационния жалбодател довод, че в случая неправилно съдът е приспаднал от претендираната сума размерът на така определеното му обезщетение е неоснователен. Макар необосновано съдът да приема, че същото е изплатено като такова по чл. 106, ал. 2 ЗДСл, за което липсват доказателства по делото, при безспорно установения факт за заплащането й и при съобразяване на факта, че основанието за прекратяване на служебното му правоотношение е чл. 107, ал. 1 ЗДСл на жалбодателя се е дължало обезщетение в същия размер, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ЗДСл. Посочената разпоредба е аналогична на тази по чл. 106, ал. 2 ЗДСл и също представлява обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение, при което правилно в обжалваното решение размерът на изплатеното обезщетение е прихванат от претендираната сума, при наличието на направено искане за това от страна на ответника, тъй като има същите характер и цел като обезщетението по чл. 104, ал.1 ЗДСл – да обезщети държавния служител при прекратяване на служебното му правоотношение за период, в който не е заемал държавна служба.

Неправилно обаче съдът е определил размера на дължимото обезщетение след приспадане на заплатено такова по чл. 107, ал. 3 ЗДСл, приспадайки и дължимия данък. В случая при заплатено обезщетение в размер на две основни заплати, всяка от които в размер на 1200 лв., при определен размер на дължимото обезщетение по чл. 104, ал.1 ЗДСл в размер на 7200 лв. искът е основателен и доказан до размер от 4800 лв. Направеното прихващане освен, че е незаконосъобразно противоречи на елементарната логика - дължимост на данъци е налице при получени реално доходи, а възможността за получаването им не представлява основание за това.

Предвид така установеното и доколкото с първоначално постановеното решение съдът единствено е присъдил обезщетение, макар и при неправилно определен размер, при липсата на отхвърлителен диспозитив в него, същото е изцяло в полза на ищеца, при което жалбата срещу него е недопустима и следва да бъде оставена без уважение, а производството в тези му част прекратено при наличие на предпоставките по чл. 159, т. 4 АПК.

Постановеното допълнително решение е неправилно в частта му в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдената с основното решение сума в размер на 4320 лв. до доказания като основателен размер от 4800 лв., при което същото следва да бъде отменено в тази му част, а ответникът следва да бъде осъден да заплати на Илиев разликата от 4320 лв. до 4800 лв. или 480 лв., сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от 13.02.2018 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение, с която е отменена като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение до окончателното изплащане на сумата. В останалата му част за разликата над 4800 лв. до пълния предявен размер от 7200 лв. допълнителното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Неоснователна е и предявената от Илиев частна жалба против постановеното по делото определение от 13.05.2021 г., с което отказано изменение на постановеното решени поради наличие на предпоставките по чл. 159, т. 4 АПК.

С посоченото определение е отказано изменение на решение№ 1642 от 15.03.2021 г., постановено по адм. дело №10173/2017 г. на АССг в частта относно разноските. Настоящият състав намира, че същото следва да бъде оставено в сила поради следните съображения: общият размер на направените деловодни разноски от жалбодателя в производството пред първоинстанционния съд е в размер на 1380 лв., от които заплатен хонорар за един адвокат в размер на 1120 лв., заплатен хонорар за вещо лице в размер на 250 лв. и 10 лв. държавна такса. При определяне на размера, дължим от ответника на ищеца с оглед изхода на делото съдът неправилно не е изчислил дължимата сума с оглед резултата по делото върху общия заплатен от ищеца размер на деловодните разноски, а е извършил редукция единствено по отношение на заплатения от Илиев хонорар за един адвокат, а останалите разноски за заплатени в пълен размер. При това дори след приспадане на дължимия размер за юрисконсултско възнаграждение присъдената от първоинстанционния съд сума с основното решение по делото надвишава дължимата от ответника - ИАРА сума, която е в размер на 782 лв. с оглед изхода на делото, но доколкото този резултат е в полза на ищеца и при липсата на частна жалба от ответника, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

Предвид този изход на делото искането за разноски пред настоящата инстанция е основателно до размер от 300лв., предвид факта, че касационната жалба е уважена частично в размер на 480 лв. при претендирана сума в размер на 2880 лв. (разликата над присъдената от първоинстанционния съм в размер на 4320 лв. до пълния предявен размер от 7200 лв.), като отново с оглед изхода на делото касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответника, съобразно отхвърлената част от иска юрисконсултско възнаграждение в размер на 83 лв., определено съда общо в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ касационната жалба на Е. И. против решение № 1642 от 15.03.2021 г., постановено по административно дело № 10173/2017 г. по описа на Административен съд София – град, като недопустима и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

Решението в частта му, в която производството по делото е прекратено, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Петчленен състав на Върховния административен съд.

ОТМЕНЯ допълнително решение № 469 от 27.01.2022 г., постановено по административно дело № 10173/2017 г. по описа на Административен съд София – град В ЧАСТТА му, в която е отхвърлен предявеният от Е. И. иск за разликата над 4320 (четири хиляди триста и двадесет) лв. до размера от 4800 (четири хиляди и осемстотин)лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на Е. И., с [ЕГН] сума в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСТАВЯ В СИЛА допълнително решение № 469 от 27.01.2022 г., постановено по административно дело № 10173/2017 г. по описа на Административен съд София – град в останалата му част.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3364 от 13.05.2021 г., постановено по административно дело № 10173/2017 г. от Административен съд София град.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на Е. И., с [ЕГН] направените деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 (триста) лева.

ОСЪЖДА Е. И., с [ЕГН] да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури деловодни разноски в размер на 83(осемдесет и три) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА