ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 912

гр.София, 25.02.2026г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 483/2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. Х. И., чрез адв.Е. Н., срещу определение № 1281/11.12.2025г. по ч. гр. д.№ 874/2025г. по описа на Окръжен съд Русе, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване поради недопустимост на исковото производство.

Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение, което счита неправилно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/ Допустимо ли е съдът да прекрати исково производство по чл. 124, ал. 5 ГПК вр. с чл. 239, ал. 2 АПК когато искът цели установяване на неистинност на свидетелски показания като самостоятелно основание за възобновяване на административно дело и след като смесен състав на ВКС и ВАС вече е приел, че този иск е допустим и компетентен да го разгледа е РС Русе? и 2/ Как следва да се тълкува текстът на чл. 239, ал. 2 АПК, предвиждащ установяване на неистинност на показанията на свидетелите по надлежния съдебен ред?

Частната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да приеме, че инициираното от И. исково производство е по недопустим иск, въззивният съд е отчел, че съгласно определение на смесен състав на ВКС и ВАС компетентен да се произнесе по претенцията на И. срещу Д.Г. и А.Н. за установяване неистинност на свидетелските им показанията, дадени в съдебно заседание по адм. д.№ 502/2019г. на АС Русе, е гражданският съд и тя има правното си основание в чл. 124, ал. 5 ГПК....