ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 913

София, 25.02.2026 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 3730 по описа за 2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. М. Я., чрез адв. П. и адв. Р., против решение № 3389/02.06.2025г. по в. гр. д. № 12698/2023г. по описа на СГС, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, са уважени предявените срещу касатора от Е. Г. З., Р. Е. П. и В. Е. Р. искове по чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетения за лишаването им от ползване на съсобствения им недвижим имот - поземлен имот с идентификатор: ..................., с площ от 177 кв. м., при граници: ............................;...........................; ............................; ....................................; ......................; ...................... и .........................., за периода 28.02.2017г. - 01.02.2022г., в размери съответно 8501,13 лв, 531,32 лв. и 531, 32 лв, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от 28.02.2022г. до окончателното й изплащане, и са отхвърлени исковете за разликите до пълните им предявени размери.

Касаторът обжалва решението в частта, с която исковете са уважени с доводи за неправилност. В контекста на оплакванията за неправилно приложение на материалния закон / чл. 21 ЗТСУ/ отм.// и допуснати съществени процесуални нарушения /необсъждане на доводите за приложение на чл. 21а ЗТСУ/ отм.// в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпросите за: 1/ задължението на въззивния съд да обсъди всички направени с въззивната жалба доводи и възражения, а събраните доказателства – в съвкупност, за да мотивира извода си по съществото на спора и 2/ начина, по който се преценява статута на урегулиран за първи път имот, попадащ под улица, с одобрен и влязъл в сила план по реда на §6, ал. 3 ПР на ЗУТ, предвид различните вещноправни последици на плановете по чл. 21 ЗТСУ /отм./ и чл. 21а ЗТСУ /отм./. По поставените въпроси се сочат допълнителните селективни критерии на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторът се позовава и на основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с твърдението, че процесният ЗРП за първи път урегулира неурегулирана до този момент територия.

Насрещните страни по жалбата – ищците Е. Г. З., Р. Е. П. и В. Е. Р., чрез адв. М., я оспорват и възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

По искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното:

По активната легитимация ищците в качеството им на съсобственици на поземлен имот с идентификатор:...........................по КККР при квоти 16/18 за Е. и по 1/18 за Р. и В., въззивният съд е установил идентичност на процесния имот с реална част от имот от 200 кв. м. от бивш поземлен имот с пл. № 447 с площ от 1537 кв. м., реституиран на наследодателя на ищците - Г. Н. В. с решение на ПК – П. и е констатирал, че съгласно одобрения с решение № 20, т. 21, протокол №32 на СОС от 10.12.2001 г. първи регулационен план за [населено място], м. „Л.-Врана-Триъгълника“, който е влязъл в сила на 24.07.2003 г., процесният имот попада в обхвата на предвидена улица - [улица]. По спорния въпрос за вида на въпросния регулационен план и съответно вещноправните последици от направеното с него отреждане на процесния имот за улица въззивният съд, като е съобразил съдържанието на извлечение от протокол №32 на СОС от 10.12.2001г. в частта по т. 21 / с която е приет застроителен план на местност „Врана-Л. –Триъгълника“ на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 и чл. 44, ал. 1, т. 12 ЗМСМА вр. § 6, ал. 3 ЗУТ, § 8 от Наредба № 5 за ПНУТ и чл. 6, т. 6 от ЗТСУ, чл. 20, ал. 2, чл. 48, ал., т. 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10 и ал. 2 ППЗТСУ, чл. 12, т. 1 и чл. 16 от Наредба №5 за ПНТСУ и протокол на ОЕСУТ/, заключенията на съдебнотехническите експертизи и безспорната липса на провеждана отчуждителна процедура по отношение на отредените за процесната [улица] кв. м. от имот пл.№ 447, е стигнал до заключение, че отреждането им е станало с регулационен план за обществено мероприятие по чл. 21 от ЗТСУ /отм/, който няма непосредствено отчуждително действие, поради което, при липса на определяне и изплащане на обезщетение на правоимащите собственици, последните са останали такива.

Фактът на ползване на процесния имот от ответника, считано от 2016г., за паркинг и склад на авточасти във връзка с извършвана от него стопанска дейност, чрез преграждане на същия и препятстване възможността на други лица да имат достъп до него, е приет за несъмнено установен от показанията на свидетелката Д. и заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза.

Размерът не обезщетенията, съизмерим със средния пазарен наем, е определен съгласно заключението на приетата от първата инстанция съдебнотехническа експертиза и при отчитане основателността на възражението за погасителна давност за част от исковия период.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и доказателствата по делото и да изложи собствени мотиви не може да обуслови допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е процедирал съобразно задължителната ( т. 19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и казуална практика на ВКС, според която в рамките на предмета на проверката по чл. 269, предл. 2 ГПК е длъжен да разгледа възраженията на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по делото доказателства във връзка с техните доводи, а преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на събраните доказателства във връзка с тези факти, следва да бъдат отразени в мотивите на съда, като при формиране на вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, той е длъжен да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност.

Приетото от въззивния съд относно вида на регулационния план от 2001г. и съответно действието му по отношение на процесния имот, е изведено след обсъждане на всички събрани по делото доказателства / включително служебно назначената съдебнотехническа експертиза/, при анализиране на които във връзка с доводите на страните, е формирано заключение, че отреждането за [улица] ЗТСУ /отм/, чиято разпоредба гласи, че със застроителен и регулационен план се регулират улици, пътища и имоти за обекти - публична държавна и общинска собственост, урегулират се имоти - частна собственост, ако не са били урегулирани, и се определя конкретното предназначение на всеки имот, както и застрояването в имотите за застрояване. Несъгласието на касатора с този извод е довод за неправилност на въззивното решение, който не почива на никое от доказателствата по делото. Нито решението на СОС за одобрение на плана, нито предвижданията с него съдържат относима към чл. 21а ЗТСУ /отм./ информация, която съгласно съдържанието на законовата разпоредба следва да е за отстъпените части от частни имоти за изграждане на съответната улица, площад, обект на техническата инфраструктура и индивидуализацията на тези части, както и за отстъпените като обезщетение парцели и тяхната индивидуализация. Фактът, че до 2001г. територията не е била урегулирана, сам по себе си не е определящ за вида на плана, защото последният се определя от органа, който го одобрява и той е оправомощеният да реши дали уличната регулация ще се осъществи с план по чл. 21 ЗТСУ /отм./ или с план по чл. 21а ЗТСУ/отм/. Доказателствата по делото обосновават единствено възможния извод, че с одобрения и влязъл в сила ЗРП от 2001г. за м. „Врана – Л. – Триъгълника“ /изработен по правилата на ЗТСУ, но одобрен на основание §6, ал. 3 ПР на ЗУТ след изменението на ЗТСУ от ДВ бр. 34/2000г., когато е изменен чл. 28 , а чл. 29-31 ЗТСУ са отменени/ отреждането на процесните 177 кв. м. за [улица] ЗТСУ / отм./.

Съгласно изложеното няма основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

При този изход на настоящото производство на ищците се следват разноските за адвокатско възнаграждение, които съгласно доказателствата за плащането им са съответно от 1000 лева за В. Р. и общо 3000 лева за Е. З. и Р. П..

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3389/02.06.2025г. по в. гр. д. № 12698/2023г. по описа на СГС.

ОСЪЖДА С. М. Я., ЕГН [ЕГН], да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Е. Г. З., ЕГН [ЕГН] и Р. Е. П., ЕГН [ЕГН] разноски в общ размер на 1533,88 евро, а на В. Е. Р., ЕГН [ЕГН] - разноски в размер от 511,29 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: