ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 885

София 24.02.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 1226/2025 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Б. К., представлявана от пълномощника й адв. Д. М., срещу въззивно решение № 589 от 11.12.2024 г. по в. гр. д. № 1129/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 109 от 15.04.2024 г. по гр. д. № 1414/2021 г. на Районен съд - Разлог, е отхвърлен предявеният от С. Б. К. против Е. Г. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищцата С. К. е собственик на ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. по КККР на [населено място], и за осъждане на ответницата П. да й предаде владението върху тази идеална част.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че ответницата не е упражнявала фактическа власт върху първи етаж от сградата, поради което не е придобила по давност спорната ид. част от него.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: При преценка на иск с правно основание чл. 108 ЗС достатъчно ли е да се установи с гласни доказателства единствено фактическото действие по предаване на ключа, което да доведе до извода, че е доказано придобиване на имот по давност. Следва ли да се докаже, че е било реално владение над 10 години, което владение да е осъществявано...