ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 568
Гр. София, 24.02. 2026 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 05.11.2025 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т. д. № 1590/2025 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ, чрез процесуален пълномощник, против решение № 1369 от 30.12.2024 г. по в. гр. д. № 255/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 4-ти състав, с което след отмяна на решение № 260981 от 18.07.2023 г. по гр. д. № 3583/2018 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 24-ти състав, са отхвърлени предявените от настоящия касатор срещу З. Н. Р. и Е. Н. Р. искове с правно основание чл. 116, ал. 1 т. 3 ЗМГО за солидарно заплащане на обезщетение за вреди от извършеното от ответниците престъпление по чл. 172б, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМГО, за което последните са били признати за виновни с влязла в сила присъда по НОХД № 15/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в размер на 53 158 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2020 г., като касаторът е осъден да заплати сторените от ответниците разноски за две инстанции в размер на 4 563.16 лв.
В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Според касатора, след като въззивният съд е приел, че правната квалификация на исковете е била неправилно определена от първата инстанция...