ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 579

гр. София, 25.02. 2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2249 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Д. застраховане“ АД, [населено място] срещу решение № 885 от 24.06.2025 г. по в. гр. д. № 2256/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 260713 от 15.05.2023 г. по гр. д. № 8743/2020 г. на Софийски градски съд, І ГО, 9 състав касаторът е осъден да заплати на С. К. К. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 29.04.2020 г., за разликата над 70 000 лв. до 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2020 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател излага доводи, че размерът на присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди е силно завишен, несправедлив и несъответстващ на реално претърпените от ищеца болки и страдания във връзка с телесни увреждания. Сочи, че при определяне на размера на обезщетението въззивният съд не е съобразил, че: уврежданията на ищеца са ограничени само в областта на главата и макар и тежко здравословното му състояние е било стабилизирано в кратък срок; на ищеца е проведено само медикаментозното лечение при престоя му в болнично заведение за 18 дни, като възстановителният му период е продължил около 12 месеца. Счита, че в случая е следвало да бъде отчетено, че при прегледа на пострадалия...