ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302

гр. София, 02.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Кристияна Генковска

Членове:Анжелина Христова

Н. Чомпалов

като разгледа докладваното от К. Г. К. търговско дело № 20258002901759 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Всестранна кооперация „Шести май“ против решение № 145/21.05.2024 г. по в. т.д.№ 472/2024 г. на ОС-С. З. в частта за потвърждаване на решение № 677/21.07.2022 г. по гр. д. № 3303/2021 г. на Районен съд – С. З. с което касторът е осъден да заплати на С. Г. Д. сумата от 22 467,34 лв., представляваща равностойност на дялов капитал на З. Д.а, починала на 01.05.2020 г., в качеството й на член-кооператор в кооперацията, ведно със законната лихва от 14.07.2021г. до окончателно изплащане на сумата.

В касационните жалби се излагат твърдения за неправилност на обжалваното въззивно решение. Изтъкват се аргументи за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В писмения отговор на ответника по касацията С. Г. Д. се оспорва основателността на касационната жалба и допускането на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е наследник на починал член-кооператор, като по спорния между страните въпрос как следва да бъде формиран размерът на внесените дялови вноски, дължими при прекратяване на членство в кооперация на основание чл. 14, ал. 1 ЗК, е бил даден отговор в отменително решение на ВКС по т. д. № 351/2023 г. по описа на ВКС, I т. о. Същият е в смисъл, че стойността на дяловите вноски зависи от съотношението между активите, включително печалбите, които не са били разпределени като дивидент, и пасивите, включително загубите, които не са били покрити от фонд „Резервен“. Член-кооператорът следва да получи стойността на участието си към момента на прекратяването му като пропорция на дяловата вноска към съотношение между печалби и загуби, а не номиналната стойност на дяловата си вноска. При липса на установен нормативен ред /методика/ за актуализация на дяловите вноски, съобразно посоченото в чл. 14, ал. 1 ЗК, съдът следва да вземе предвид размера на внесената от кооператора дялова вноска и извършената с решение на ОС актуализация след приспадане на осчетоводените средства, които са отишли в задължителните фондове, които не подлежат на разпределение. Така предходният състав на ВКС е отрекъл извода на въззивния съд по обжалваното първо въззивно решение, че при прекратяване участието на З. Д.а на нея, респективно на нейния правоприемник С. Д., се дължи дялова вноска съобразно номиналната й стойност, без да се отчита обстоятелството кооперацията какви фондове поддържа съобразно предвиденото в ЗК и/или устава, има ли и какви са размерите на непокритите от фонд „Резервен“ задължения на кооперацията, респективно каква е стойността на имуществото, има ли и какъв е размерът на неразпределените печалби. При новото разглеждане на спора пред ОС-Ст.З. въззивната инстанция е приела, че е обвързана от извода в отменителното решение на ВКС, че според доказателствата по делото двата фонда са в размерите, указани в устава – фонд „Резервен“ 20% от дяловия капитал, а фонд „Инвестиции“ 10% от дяловия капитал. Въззивният съд е назначил в изпълнение на указанията ССЕ за определяне на размера на дяловата вноска, която следва да получи наследникът на починалия член-кооператор, като се има предвид последния финансов отчет за годината, в която е прекратено участието в ответната кооперация /01.05.2020 г./, размерите на двата задължителни фонда съобразно предвиденото в устава и дали съществува натрупана и неразпределена печалба, както и съществуват ли непокрити от фонд „Резервен“ задължения на кооперацията.

При тези изходни положения новият състав на ОС-Ст.З. е достигнал до изводи, че съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗК бившите кооператори или наследниците им имат право на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл. 31, ал. 6 ЗК, включително припадащите се лихви. Вноските, дивидентът, заемите и лихвите се изплащат на бившите кооператори или на наследниците им след приемане на годишния финансов отчет и ако са погасили всички свои задължения към кооперацията. Законодателят изчерпателно е изброил какви вземания възникват за наследниците на кооператора след прекратяване на членството му. Посочил е, че правото на ищеца, в качеството му на наследник на член - кооператора Зл. Д.а, по чл. 9, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗК, вр. чл. 14 от ЗК е възникнало към момента на настъпилата смърт на наследодателката, като паричното вземане е станало изискуемо след приемането на ГФО за годината, в която е прекратено членството. Окръжният съд е кредитирал заключението на съдебно – икономическата експертиза, назначена при новото разглеждане на спора, според което дяловият капитал, с които е била записана в книгата на член - кооператорите наследодателката на ищеца – З. Д.а е 1 551, 20 лв., като чистата стойност на единица дялов капитал е 17,29 лв. Счел е, че размерът на актуализираната дялова вноска на наследодателката на ищеца, който следва да бъде изплатен, като от него се извади дължимият данък е 24 304, 93 лв., като след приспадане на вече изплатената сума в размер на 286, 39 лв., оставащата сумата за изплащане на ищеца е 24 018, 54 лв.

В изложението си по чл. 281, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът въвежда следните правни въпроси: 1/ Как следва да се формира размерът на внесените дялови вноски, дължими при прекратяване на членство в кооперация на осн. чл. 14, ал. 1 ЗК?; 2/ При действаща кооперация и преди извършване на ликвидация допустимо ли е да бъдат изплащани средства от резервните фондове на прекратилите участието си член-кооператори?; 3/Допустимо ли е прекратяване участието на член-кооператор, присъждане на имуществен дял, включващ част от резервните фондове на кооперация при наличие на забрана да не се изплащат средства от тях преди ликвидиране на кооперацията? По всички въпроси касаторът въвежда допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС – Решение №135/06.08.2024 г. по т. д. № 351/2023 г. на ВКС, I т. о. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира следното:

По първи въпрос е даден отговор в отменителното решение на ВКС при предходното гледане на делото в касационната инстанция и въззивният съд в мотивационната си част като правни изводи не се е отклонил от така дадения отговор на правния въпрос.

Останалите два въпроса не съответстват на приетото от въззивната инстанция, т. е. не попадат в обхвата на произнасянето. Размерите на фонд „Резервен“ и фонд “Инвестиции“ са определени от ОС-Ст.З. след изслушване на нова ССЕ, която е съобразила указанията на ВКС по отменителното решение – при липса на доказателства за приемане на решение на Общото събрание на кооперацията същите фондове следва да са в размерите указани в устава - фонд „Резервен“ е 20 % от дяловия капитал, а фонд “Инвестиции“ – 10% от дяловия капитал. Така получените стойности вещото лице, респ. съдът като е възприел заключението му, е приспаднало от стойността на имуществото, и вече тази разлика /5 057 277,87 лв./ е била съотнесена към стойността на дяловия капитал /292 489,76лв./, така както самата кооперация е отразила последната в аналитична оборотна ведомост на сметка 101 Основен капитал, за да се изчисли чистата стойност на единица дялов капитал. Следователно размерите на посочените от касатора два фонда не участват при формиране на размера на дължимата равностойност на дялова вноска на починал член-кооператор. Като неотговарящи на изискванията към общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК правните въпроси не са от естество да обосноват извод за допускане на касационно обжалване по тях.

Не е налице и хипотезата на „очевидна неправилност“ по см. на чл. 28, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необхоД. да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за правилност на въззивното решение. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая касаторъ не аргументира тезата си за очевидна неправилност на въззивния акт отделно от доводите си за нарушение на материалния закон, който обаче проблем е бил изрично разглеждан и разрешен по конкретния спор от предходната касационна инстанция и с указанията на която от външна страна при новото разглеждане на делото окръжният съд се е съобразил.

Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

В полза на ответника по касацията следва да се присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 145/21.05.2024 г. по в. т.д.№ 472/2024 г. на ОС-С. З. в частта за потвърждаване на решение № 677/21.07.2022 г. по гр. д. № 3303/2021 г. на Районен съд – С. З. с което Всестранна кооперация „Шести май“ е осъдена да заплати на С. Г. Д. сумата от 22 467,34 лв. /равностойни на 11 487,37 евро/, представляваща равностойност на дялов капитал на З. Д.а, починала на 01.05.2020 г., в качеството й на член-кооператор в кооперацията, ведно със законната лихва от 14.07.2021г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Всестранна кооперация „Шести май“ да заплати на С. Г. Д. сумата от 1 278,23 евро/равностойни на 2500лв./, представляващи сторените от последния разноски за касационната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.