ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1015 гр.София, 04.03.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 2798 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано по частна жалба вх.№ 20999/13.11.2025 г. на Е. Х. В. срещу определение № 4655/20.10.2025 г. по гр. д.№ 2798/2025 г. на ВКС, ІV г. о. в частта за присъдените в тежест на молителката разноски от 800 лева, които счита за прекомерни, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

С влязло в сила определение по ч. гр. д.№ 546/2026 г. на ВКС, се приема, че подадената частна жалба има характер на молба за изменение на разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с оглед на което производството е прекратено, а делото е върнато на настоящия състав за произнасяне.

Настоящият състав на Върховния касационен съд приема че частната жалба с искане за изменение на постановения съдебен акт по гр. д.№ 2798/2025 г. на ВКС в частта му за разноските е подадена в срока за обжалване, поради което е редовна и процесуално допустима, но по същество е неоснователна поради следното: С определение № 4655/20.10.2025 г. по гр. д.№ 2798/2025 г. на ВКС, ІV г. о., се оставя без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд и се осъжда Е. Х. В. да заплати на С. Л. П. и И. Д. П. сторените разноски в производството в размер на 800 лева. От данните по делото е видно, че от двамата ответници е подаден писмен отговор на молбата за отмяна, в който са оспорили допустимостта и основателността на доводите в нея, като са поискали да им се присъди платеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.07.2025 г.

Съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно да установи действителното извършване на разхода и има характер на разписка, поради което съдът приема за доказано плащането на адвокатско възнаграждение, а възражението в обратния смисъл е несъстоятелно. В случая е отразено, че е платена сумата 800 лева, а договорът служи за разписка, че е получена от адвокат М. М. от САК, поради което съдът ги е присъдил на двамата ответници.

Не са налице предпоставките да бъде намалено уговореното адвокатско възнаграждение по реда чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно мотивите на тълкувателното решение, прекомерност е налице, когато съдът установи несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. В случая, не е налице такова несъответствие, с оглед усилията на защитата, за което е било заплатено възнаграждение от 800 лева, т. е. по 400 лева за всеки от ответниците, които с оглед изхода на спора са присъдени в тежест на молителката Е. Х. В..

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ „частна жалба“ вх.№ 20999/13.11.2025 г. на Е. Х. В., с характер на молба за изменение на присъдените разноски в размер на 800 лева, в определение № 4655/20.10.2025 г. по гр. д.№ 2798/2025 г. на ВКС, ІV г. о., на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.