ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132

гр. София, 04.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател:Теодора Стамболова

Членове: Надежда Трифонова

Петя Колева

като разгледа докладваното от Т. С. К. частно наказателно дело № 20268003200186 по описа за 2026 година Производството е образувано по реда на чл. 43, т. 1 НПК. По жалба на Г. Г. В. в РС – Търговище е образувано Н.Ч.Д. 81/26 г. Жалбата е срещу прокурорско постановление от 05.01.26 г. по пр. пр. 2496/25 г. по описа на РП - Търговище за отказ да се образува досъдебно производство, потвърдено с постановление по пр. пр. 107/05.02.26 г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Търговище.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните за тази процедура данни, намери следното: 1/ За да бъде безпределно ясна тезата на настоящия съдебен състав, трябва да се дадат определени предварителни пояснения.

С постановление от 05.01.26 г. по пр. пр. 2496/25 г. на прокурор при РП - Търговище е отказано образуването на досъдебно производство за престъпления по чл. 143, ал. 1 НК и по чл. 213 А НК. Отказът е потвърден с постановление от 05.02.26 г. по пр. пр. 107/26 г. от прокурор при ОП–Търговище. Това е поводът Г. В., по чийто сигнал е образувана първоначалната преписка, да подаде жалба срещу потвърдения отказ за образуване на досъдебно производство.

Още в началото на своята жалба до РС-Търговище жалбоподателката, за която има данни, че е адвокат, тъй като оплакванията й до съответната прокуратура за извършени срещу й престъпления, касаят битността й на член на Адвокатска колегия - гр.Търговище, е поискала иницииращият съдебно производство документ да бъде разгледан от различен от първоначално дължимия по закон РС, „тъй като в района му живеят много свидетели, а и седалището на Адвокатската колегия е в този район на съда“. В тази връзка с разпореждане №146/17.02.26 г. на съдията-докладчик при РС - Търговище жалбата е оставена без движение и е предоставен седемдневен срок за отстраняване на нередовностите й, относими към претенцията на жалбоподателката за разглеждане на производството от друг съд. С допълнителна молба вх.№1890/18.02.25 г., е направено точно такова уточнение - за смяна на подсъдността по реда на чл. 43, т. 1 НПК.

В споменатото вече разпореждане, предмет на разглеждане по актуалното производството от върховната съдебна институция по наказателни дела, е отправено искане, предвид принципното правомощие на ВКС да постанови промяна на подсъдността на основание чл. 43, т. 1 НПК, когато много от обвиняемите или свидетелите живеят в района на друг съд. Следва да се наблегне на обстоятелството, че липсва каквото и да е посочване кой би могъл да е този съд. 2/ Същността на отразената процесуална конкретика и образуването на настоящото производство по повод нея очевидно изискват по-пространни отговори на върховната съдебна инстанция по наказателни дела по наглед рутинния случай.

Най-напред, настоящият съдебен състав нееднократно е имал повод да разясни, че в българското наказателно право е възприет генералният принцип компетентният съд да се определя според мястото на извършване на престъплението. Този законодателен подход изхожда както от съображения за системност и предвидимост, така и за процесуална целесъобразност, тъй като това е мястото, където се намират доказателствата и където се приема, че са разположени най-вече свидетелите. Макар посоченият постулат да е приложим в преобладаващия брой случаи, той търпи отклонения, които са предвидени в процесуалния закон. Причината е, че престъпните прояви, доколкото изхождат от живота, а той е многопластов, разкриват палитра от фактически усложнения, налагащи отстъпление от принципа. Така например в полза на процесуална икономия и бързина и за улеснение на преобладаваща част от свидетелите, които в най-голяма степен съдействат на правосъдието за разкриване на обективната истина, както и на обвиняеми по делото, е въведено изключението на чл. 43, т. 1 НПК.

Вън от съмнение е, че всяка процедура в НПК има резон за своето съществуване, като законът трябва да се чете с разбиране както на конкретния процесуален институт самостойно, така и в съобразие с останалите разпоредби, уреждащи процедурни фигури. В процесния случай изпращането на настоящото производство за произнасяне на ВКС по реда на чл. 43, т. 1 НПК е, меко казано, озадачаващо. И това е така, защото материалите по делото не разкриват обстоятелства, а дори и най-минимални разсъждения на жалбоподателката и РС-Търговище, които да бъдат поставени в основата на размишления за необходимост от промяна на местната подсъдност по делото на посоченото основание. Ако би се подходило към обмисляне или излагане на аргументи в коментираната връзка, най-вероятно би се стигнало до извод за абсурдността на сложилата се ситуация.

В контекста на току-що казаното, няма как да бъде и иначе, след като жалбоподателката, а поради нея - и съответният състав на РС-Търговище, са приканили ВКС да приложи неприложима за процесното производство на този етап процедура. И най-простият прочит на нормата на чл. 43, т. 1 НПК установява не само, че е необходимо да има проведено разследване, в рамките на което да е обвинено по надлежен ред някое лице, когато иде реч за дело от общ характер, но и да съществуват множество свидетели, чийто адрес на призоваване е извън района на съответния съд, компетентен по силата на общото правило за подсъдност. Обяснимо е тази процедура да се експлоатира заради задължението за непосредствено събиране на доказателства в рамките на пълноценен съдебен процес /поне преди да се разбере, че е възможно производството да протече по диференциран ред/ и поради това - заради необходимостта от снижение на съдебните разходи и облекчаване затрудненията на лицата, които трябва да се изслушват /само обвиняеми и свидетели при това/. Ерго, процесуалната логика говори, че обсъжданият ред е допустимо да се приложи в случаи, когато наказателното производство ще се разглежда на съдебна фаза по същество. То е относимо както към дела от общ характер, така и по дела от частен характер, при последните със съответните специфики на обвиняване и представяне на доказателствени материали.

3/ В този ред на мисли в настоящата част на изложението трябва да се отбележи, че предмет на разглежданото дело в същината на процедурата е обосноваността и законосъобразността на постановен от прокурор отказ за образуване на досъдебно производство. Вследствие на отказа няма обвиняем/и и свидетел/и от процесуална гледна точка въобще. Решаващият за процедурата съд не е оправомощен да влезе в ролята на прокурор и да обвини някого или да разпитва свидетели. А дори и да можеше, самата жалбоподателка твърди, че свидетелите, според нейното разбиране за такива, са от района точно на РС-Търговище, т. е., повече от очевидно разпоредбата на чл. 43, т. 1 НПК не би била приложима.

ВКС не акцентира с изключителен укор на обстоятелството, че жалбоподателката е поискала обсъжданата промяна на подсъдността, което тя не може да направи, защото обратното означава да се стигне до избиране на удобен й съд или поне до бягство от неудобен такъв; както и върху това, че непознаването на всички гореописани неблагополучия би било простимо за неюристи, но е трудно обяснимо за адвокат /каквато В. е, по съдържанието на документите по делото/. Невъзможно е обаче да се подмине с безкритично мълчание същината на изпращането на производството пред ВКС по обсъждания ред от страна на РС-Търговище. Този подход е абсолютно непонятен от професионална гледна точка по приложението на наказателнопроцесуалното право.

Най-неангажиращото обяснение е, че изпращайки делото на ВКС за произнасяне по реда на чл. 43, т. 1 НПК само въз основа на заявената от жалбоподателката претенция, съдията-докладчик е действал механично. Извън гореописаните специфики този съдебен състав държи да отбележи, че във всички случаи, когато е сезиран с искане, съдът или произнасящият се съдия-докладчик, освен че дължат стриктна преценка на допустимостта на същото, дължат и собствен преглед не само на наведените с искането обстоятелства, когато то е допустимо, но и на възможността законосъобразно да се развие процедура, която да доведе до желания от искателя резултат. Казаното е по принцип и независимо от общия извод, че редът по чл. 43 и чл. 44 НПК се активира от съд, без каквото и да е съпричастие или изискване на някой от участниците в съответната процесуална процедура.

След всичко гореказано ВКС не може да бъде категоричен относно причината за липсата на иначе задължителната собствена преценка на изпращащия съд за наличието на много свидетели или обвиняеми /каквито няма изобщо/, намиращи се в района на друг съд, който и да е той и какъвто не е посочен. Ако бе демонстрирал размисли по този повод, то би следвало съдията-докладчик да си отговори: е ли възможно изначално подсъдността на това производство да бъде променена на поисканото основание и на този етап на разглеждане на претенцията. И най - добронамереният прочит на процесното разпореждане от страна на ВКС по прилагане на процедура по чл. 43, т. 1 НПК навежда на мисълта, че такава преценка не е стояла на разглеждане от съдията-докладчик при РС-Търговище. Единственият извод, който може да бъде изведен следователно е, че макар и незаконосъобразно, е направен опит делото в актуалната процедура ДА НЕ БЪДЕ разглеждано от коментирания съд. Това няма да стане, поне на плоскостта на инициирания ред и на този етап от развитие на производството.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА прекратеното от съдията-докладчик при Районен съд – Търговище Н.Ч.Д. 81/26 г., за образуване и разглеждане от същия съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.