О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр. София, 05.01.2026 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Петрова гр. д. № 2851 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е реда на чл.288 от ГПК.
С решение № 14 от 16.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 570/2024 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, е потвърдено решение № 64/ 30.04.2024 г., постановено по гр. д.№ 516/ 2022 г. на Районен съд - Кнежа, с което е допусната съдебна делба на придобитите в наследство от общата наследодателка М. И. Д. земеделски земи от землището на [населено място], а именно: нива с площ от 25.300 дка в местност „Д.“, нива с площ 17.200 дка в местност „***” и залесена територия от 2.000 дка в местност ”П. р.” между и при квоти М. Л. Н.- 1/8 ид. ч., С. Л. Л. - 1/8 ид. ч., К. Т. П.- 2 /8 ид. ч., И. Т. Д.- 2/8 ид. ч., И. С. А.- 1/8 ид. ч. и П. С. Г.- 1/8 ид. ч. и е отхвърлен искът за делба между същите страни на нива от 10.300 дка в местност „Д.“, нива от 5.000 дка в местност „***“, нива от 1.700 дка в местност „Б. м.“, залесена територия от 0.200 дка в местност „П. р.“ и залесена територия от 0.735 дка. в местност „С.“, тъй като вече са били поделени доброволно между наследниците по закон на Т. Д..
Против така постановеното въззивно решение е депозирана касационна жалба от И. Т. Д., представляван от адвокат С., с оплакване за неправилност. Касаторът поддържа, че решението няма мотиви, че е основано на неистински документ, че доказателствата не са обсъдени и ценени в тяхната съвкупност и че превратно са кредитирани събрани свидетелски показания. Поддържа, че по делото е установяно от поведението на страните и депозираните отговори, че наследниците на Т. и М. Д. доброволно са поделили помежду си останалото наследство. Моли въззивното решение да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция или да бъде постановено решение по същество, с което да се отхвърли искът за делба на наследството, останало от М. Д. или всички имоти да бъдат допуснати до делба.
В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят се позовава на чл.280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС . Формулира следните правни въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор, както и доводите и възраженията на страните и дължи ли въззивният съд мотивиране на решението си чрез излагане на собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора ? По този въпрос поддържа, че атакуваното решение е в противоречие с решение № 154 от 31.08.2012 г. по гр. д. № 746/2010 г. на ВКС, решение № 145 от 05.08.2021 г. по гр. д. № 1178 / 2020 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 12 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 2032 / 2021 г. на ВКС, IV г. о.
2. Длъжен ли е въззивният съд да изгради собствени изводи по съществото на спора, като даде отговор в мотивите на акта си на всички доводи и възражения на страните, а не да извършва оценка на изводите на първоинстанционния съд ? Поддържа противоречие с решение № 60134 от 08.11.2021 г. по гр. д. № 1062 / 2021 г. на Върховен касационен съд, I гр. о., т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК, т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 51/29.06.2020 г. по т. д. № 613/2019 г. на ВКС, I т. о., решение № 99/06.08.2019 г. по гр. д. Ns 2331/2018 г. на ВКС, I г. о., решение № 63/28.06.2019 г. по гр. д. № 2296/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 183/16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.
Поставяйки този въпрос, касаторът поддържа, че договорът за доброволна делба от 2002 г. е бил оспорен и е следвало да бъде изключен от доказателствения материал по делото, а не въззивният съд да кредитира същия.
3. Докъде се простират пределите на диспозитивното начало в гражданския процес, свързано с надлежно сезиране на съда с въпроси относно истинността на документ и опровергаване на неговата доказателствена сила и може ли съдът да постанови решението си въз основа на документ, когато представилата го страна по делото заяви, че не знае кой е авторът на документа и няма да се ползва от документа ?- поддържа противоречие с решение № 49 от 12.07.2016 г. по т. д. № 1086 / 2015 г. на ВКС, II т. о.
4. Допустимо ли е въззивният съд да приема по делото и основава решението си на документи, които не са въведени в процеса с писмения отговор на ответника в предвидените процесуални срокове ?- поддържа противоречие на въззивното решение с решение № 50116 от 27.11.2023 г. по т. д.№ 1138/ 2022 г. на ВКС, І т. о. и решение № 199 от 01.02.2019 г. по гр. д. № 4108 / 2017 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Този въпрос е поставен във връзка с представеното пълномощно на К. Г., подписал като пълномощник на всички съделители договора за доброволна делба от 2002 г. Поддържа, че поради неучастието на съделителите делбата е нищожна и поставя въпроса:
5. Нищожна ли е съдебна делба на основание чл. 75, ал.2 от ЗН при неучастие на сьсобственик ?- поддържа противоречие с решение № 91 от 17.06.2013 г. по гр. д. № 651/2012 г. на ВКС и решение № 21 от 06.02.2015 г. по гр. д. № 4564/2014 г. на ВКС.
6. Допустимо ли е съдът да приеме за редовно упълномощаване, което не притежава необходимата форма за валидност, а е посочено само име на пълномощник (К. Т. П.) ?
7. Допустимо ли е съдът да приеме за валидно сключването на договор от пълномощник, овластен от упълномощителя за участие в делба на недвижим имот, когато кьм момента на доброволната делба, упълнощителят вече е починал ?- поддържа противоречие с решение № 223 от 14.02.2020 г. по гр. д. № 1160 / 2019 г. на ВКС, ІІІ г. о.
8. Допустимо ли е съдът да приеме за редовно представителство по пълномощие (което липсва по делото) на лице, което е починало ?
9. Допустимо ли е съдът да приеме за „редовен документ съставен по реда на ГПК“, който документ е доказано с приета и неоспорена сьдебно - графична експертиза за неистински ?- този въпрос се поставя като такъв от значение за изхода на делото и точното приложение на закона.
10. Длъжен ли е съдът да излага в мотивите си само релевантни кьм спора доводи или е допустимо да излага всякакви други доводи, които нямат никаква връзка с предмета на делото и са ирелевантни за спора ?- въпрос от значение за изхода на делото и точното прилагане на закона. Въпросът е поставен поради необсъждане от въззивния съд на представено пълномощно от 02.10.2000 г., предоставено от М. Д. на касатора.
В тази връзка се поставят и следните въпроси:
11. Допустимо ли е съдът да игнорира и да не обсъжда прието и неоспорено доказателство от съществено значение за правилното решаване на спора ?
12. Може ли да се приеме за начало на давностно владение обработването на недвижимите имоти на М. Д. от датата на даденото пълномощно от 2000 г. единствено от И. Д., като през целия период до 2022 г. ищците не са се противопоставили по никакъв начин на това владение и не са заявили по съдебен ред собственическите си права ?
13. Има ли значение приетото от съда пълномощно, с което М. Д. е изразила волята си И. Д. да се разпореди с описаните имоти включително и да ги прехвърли сам на себе си ? – този въпрос се поставя като такъв от значение за изхода на делото и точното прилагане на закона.
14. Представлява ли приетото от съда пълномощно друго правно основание, различно от наследяване, като начало на давностно владение, в какьвто смисъл се е произнесьл ВКС в решение №8 от 23.01.2012г. по гр. д. № 138/2011 г. ?- поддържа противоречие с решение № 154 от 31.08.2012 г. по гр. д. № 746/2010 г. на ВКС.
15. Допуснал ли е съдът нарушение, като не е обсъдил всички доводи и приетите доказателства, представени от въззивника, индивидуално и в тяхната сьвкупност ?
16. Следва ли въззивният съд да съобрази събраните по делото доказателства от аспекта на цитираните по-горе решения за придобивната давност, както и посоченото в ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което се прие, че позоваването на придобивна давност е процесуално средство за защита на материалноправните последици от изтичане на придобивната давност, че то не е елемент от фактическая сьстав за придобиване правота на собственост, че правото на собственост по давност се придобива автоматично при упражняване на владение с изтичане на законовия срок, независимо дали се касае за владение на сьсобственик или за владение на имот от трето лице, което не е съсобственик ?- поддържа противоречие с решение № 8 от 23.01.2012г. по гр. д, № 138/2011на ВКС.
17. Допуснал ли е съдът нарушение, като не е обсъдил всички доводи и приетите доказателства и направените от въззивника възражения, индивидуално и в тяхната съвкупност ?
18. Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение като е интерпретирал превратно доказателствата по делото ?- поставени като въпроси от значение за изхода от спора и точното прилагане на закона.
Постъпили са отговори на касационната жалба от И. А., К. П. и П. Г., с които е заявено несъгласие с касационната обжалване.
В общ писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация М. Л. Н. и С. Л. Л., представлявани от адвокат Г., молят обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – съделител, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:
За да потвърди постановеното първоинстанционно решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са наследници на М. Д. и Т. Д.. Приел е, че описаните в исковата молба имоти са възстановени на М. Д. и са съсобствени между наследниците й и следва да бъдат допуснати до делба съобразно квотите на страните в наследството. Приел е, че имотите, останали в наследство от Т. Д., са поделени между наследниците му с договор за доброволна делба от 2002 г. Посочил е, че направените откази от наследството на Т. Д. през 1997 г. нямат действие по отношение на новооткритото наследство, каквото са процесните земи. Посочил е още, че оспореният подпис на И. Д. под договора за доброволна делба е положен от негов пълномощник. Съдът е приел, че твърдението на И. Д. за придобиване по давност на имотите, оставени в наследство от М. Д. е неоснователно, тъй като той е придобил фактическата власт върху земите като сънаследник и не се установява да е отблъснал владението на останалите наследници.
При така възприетите изводи въззивната инстанция, поради съвпадение на крайните изводи с изводите на първоинстанционния съд, е потвърдила обжалваното решение.
При така изложените мотиви на въззивната инстанция Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1,т.1–т. 3 от ГПК. Съгласно дадените в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т. 1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. Касационно обжалване на решението се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК.
При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.
Решението на Окръжен съд - Плевен следва да бъде допуснато до касация по първия поставен въпрос, касаещ правомощията на въззивната инстанция като такава по същество на делото, нейното задължение да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи обосновани от установените факти и от приложимите правни норми изводи по спора. Така поставеният въпрос е обуславящ крайните изводи на съда, което покрива общата предпоставка за правен въпрос, въз основа на който може да бъде допусната касация на въззивно решение. В същото време по този въпрос решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС - както задължителна такава - тълкувателно решение № 1/2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, така и на казуалната, включително и на решението, посочено от касатора в изложението към касационната жалба.
Като варианти на посочения правен въпрос са въпросите под № № 10, 11, 15, 17 и 18. Същите касаят задължението на въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, да даде отговор на твърденията, възраженията и доводите на страните като съобрази приложимите правни разпоредби и практиката по тяхното прилагане.
По останалите въпроси, касаещи оспорения договор за доброволна делба и упражнявал ли е давностно владение върху част от спорните имоти И. Д., съдът ще се произнесе с решението си по чл.290 от ГПК.
Изложеното обосновава допускане на касационното обжалване за проверка за съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС по поставения правен въпрос.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 16.01.2025 г. по в. гр. д. № 570 /2024 г. на Окръжен съд - Плевен по касационната жалба на И. Т. Д..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 25.00/двадесет и пет/ лева по сметка на Върховния касационен съд.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: