ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1050

гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1891 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 6288/17.02.2025 г., подадена от Е. П. П., чрез адвокат Н. К., срещу решение № 1549 от 18.12.2024 г. по гр. д. № 20235300503319/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 3863 от 25.09.2023 г. по гр. д. № 13732/2021 г. на Районен съд – Пловдив в обжалваната пред въззивния съд част, с която е осъдена Е. П. П. да преустанови неоснователните си действия по отношение на собствения на ищците Ц. Ц. Б. и С. Н. Б. поземлен имот № **, за който е образуван УПИ *-* в кв. 15 по регулациония план на [населено място], с адм. адрес: [населено място],[жк], [улица], с площ от 1.097 дка, ведно с построените в него сгради: двуетажна масивна жилищна с площ от 56 кв. м, № ***, едноетажна масивна постройка на допълващо застрояване с площ от 46 кв. м, № ***; едноетажна селскостопанска сграда с площ от 31 кв. м, както следва: да премахне стрехите на изградените в собствения й поземлен имот № ** постройки, означени с № * и № * на скицата приложение № 3 на вещото лице Д. К. (л. 165 на делото); да извърши преустройство на покривната конструкция на сгради № * и № *, така че наклонът им да бъде към поземлен имот № **; да зазида двата прозореца, изпълнени върху западната калканна стена на намиращата се в нейния поземлен имот № ** сграда, означена с № * на същата скица, и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. П. П. срещу Ц. Ц. Б. и С. Н. Б. насрещен иск за преустановяване на действията на ответниците, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот № **, за който е образуван УПИ * в кв. 15 по плана на [населено място], с площ от 1.088 дка, с адм. адрес: [населено място], [улица], ведно с построените в имота сгради: № * - масивна сграда на един етаж (лятна кухня) с площ от 31 кв. м; № * - полумасивна сграда на един етаж с площ от 62 кв. м; № * - масивна сграда на един етаж със застроена площ от 43 кв. м; № * - масивна сграда на един етаж (гараж) с площ от 22 кв. м; № * - паянтова сграда на един етаж с площ от 65 кв. м, като бъдат осъдени ответниците да премахнат незаконно изградените кокошарници и свинарници по регулационната граница на имотите, като се спазят отстоянията от жилищните сгради, находящи се в имота на ищцата; да премахнат строителните материали, поставени пред прозореца на ищцата; да ограничат броя на отглежданите животни според разрешения максимум. Скица приложение № 3 към заключението на вещото лице Д. К., приподписана от съда, представлява неразделна част от първоинстанционното решение.

Въззивният съд е съобразил, че първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 109 ЗС, предявени от Ц. Ц. Б. и С. Н. Б. срещу Е. П. П.. Ищците твърдят, че са собственици в режим на семейна имуществена общност на поземлен имот № **, ведно с построените в него сгради, а ответницата е собственик на съседния от изток поземлен имот № **, ведно с построените в него сгради, част от които не са отразени в плана. Твърди се, че на вътрешната граница между имотите, в този на ответницата са находящи: 1. масивна жилищна сграда № 01 (лятна кухня), разположена в североизточната част от имота на вътрешната граница и границата на уличната регулация, която в нарушение на ЗУТ достига височина над 5 м; 2. паянтова сграда № *, разположена по дължина на вътрешната граница и на калкан с построената в имота на ответницата полумасивна жилищна сграда, за която се твърди, че ответницата построила нов покрив и я ползва за жилищни нужди, като покривът е с наклон към двора на ищците, стрехата му навлиза в двора им, а водата от нея не е отведена и при дъжд и снеговалеж се излива директно в двора им, като предизвиква овлажняване на построената в имота им, на около 1 м от границата, сграда с № ***. На същата сграда, без съгласие на ищците, ответницата избила прозорец, който гледа директно в двора на ищците; 3. сграда, която не е отразена в действащия план, разположена като продължение на сграда № *, като по същия начин нейният покрив е с наклон към двора на ищците и със стреха, която навлиза в него. Водата от него не е отведена и при дъжд и снеговалеж се излива в двора им. На стената и на тази сграда ответницата също избила прозорец, който гледа в двора на ищците. Твърди се, че поради тези действия на ответницата ищците не могат да използват имота си съгласно предназначението му, а също, че сградата с № *** в техния имот се увреждала заради влагата. Предвид тези обстоятелства, ищците молят да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена: да премахне масивна жилищна сграда № * (лятна кухня), а при условията на евентуалност да извърши преустройство, като намали височината на сградата съгласно законовите изисквания; да премахне сграда № * и неотразената сграда, разположена като продължение на сграда № *, а при условията на евентуалност да извърши преустройство, като обърне наклоните на покривите на тези сгради в посока дворното място на ответницата, да премахне стрехите, които навлизат в имота на ищците и да зазида изпълнените от нея прозорци. От своя страна, Е. П. П. оспорва исковете. Предявява насрещен иск по чл. 109 ЗС, като твърди, че в имота на Б. има построени без нейно съгласие сгради - свинарник и кокошарник, разположени по източната граница на имота, долепени до сградите й, а на места - на 0.5 м разстояние. Покривът и на двете постройки е с наклон към имота й, а стрехата навлиза в него, като дъждовната вода се стича в двора й. Поддържа, че съседите й отглеждат селскостопански животни в количество, несъобразено с Наредбата за условията и реда за отглеждане на селскостопански животни на територията на община Раковски; постройките, в които се отглеждат животните, не отговарят на изискванията на ветеринарно-санитарните и хигиенни норми. Гледките, миризмата и наднорменият шум, вследствие на отглеждането на тези животни, представляват пряка намеса и въздействие, което смущавава ползването на имота на П.. Последната моли Б. да бъдат осъдени: 1. да премахнат незаконно изградените кокошарници и свинарници по регулационната граница на имотите, като се спазят отстоянията от жилищните сгради, находящи се в имота й; 2. да премахнат строителните материали, поставени пред прозореца на П.; 3. да ограничат броя на отглежданите животни според разрешения максимум.

Окръжен съд – Пловдив е изложил, че за успешното провеждане на иск по чл. 109 ЗС следва да бъде установена собствеността върху защитаваното от ищеца имущество, както и да се докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: създадена пречка за ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем, която е последица от неоснователно въздействие на ответника по негаторния иск (действие или бездействие). В случай че действията на ответника са основателни, то не би била налице хипотезата на чл. 109 ЗС.

Въззивният съдебен състав е приел, че по делото безспорно се установява правото на собственост на ищците върху поземлен имот № **, ведно с построените в него сгради, и правото на собственост на ответницата върху съседния от изток поземлен имот № **, ведно с построените в него сгради. При условията на пълно и главно доказване от събраните по делото доказателства и приетата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза и изготвената такава пред втората инстанция, които съдът е кредитирал като безпристрастни и компетентно изготвени, се установява, че постройката с № * в имота на Е. П. е отразена в КРП, одобрен през 1988 г., съществува отпреди 30 години и продължава да съществува и към настоящия момент, като съответства на сграда № *** по действуващия КРП (съгласно заключението на вещото лице Д. К. - скица приложение № 3). Тази сграда е преустроена от селскостопанска в жилищна, но за извършеното преустройство не са констатирани строителни книжа и документи в О. Р. За преустройството на сграда № * липсват както съгласие от страна на ищците, така и предвиждания в регулационния план. Покривът на сграда № * и съответно нейното продължение сграда № * (съгласно заключението на вещото лице Д. К. - скица приложение № 3, оцветени в зелено и жълто) са с наклон към имота на ищците Б.. Стрехата на покрива на тези сгради навлиза в имота на последните с 60 – 65 см, като дъждовната вода не е отведена съгласно нормативните изисквания, затова се излива директно в двора на ищците и причинява щети - овлажняване на основата на сграда № ***, и е предпоставка за наводняване на дворното място. Отделно от това се установява, че на западната стена на сграда № *, която е калканна по смисъла на § 5, т. 56 ДР на ЗУТ, има два прозореца в северозападната част с размер 1.30/2.46 м, а в югозападната част - малко прозорче с размери 1.50/2.00 м, на височина на терена над 1.70 м. Тези прозорци не само че са изпълнени върху калканна стена, без за това да е налице строително разрешение, но и са изпълнени без съгласието на ищците. Представената по делото декларация на праводателката на ищците (л. 37 от делото на ПРС), не би могла да бъде кредитирана, тъй като не е в предвидената писмена форма с нотариална заверка на подписа. Освен това, допустимо е отваряне на прозорци в калканна стена само за сгради на основно застрояване, но не и за второстепенни по смисъла на ЗУТ, каквато се явява процесната.

Съдът е визирал, че съвкупната преценка на доказателствата обосновава извода, че наклонът на покрива на сгради № * и № *, както и стрехата на покрива на тези сгради, навлизат в имота на ищците с 60 – 65 см, което, от една страна, съставлява противоправно въздействие върху имота на Б., а от друга страна, така създаденото състояние смущава пълноценното ползване на имота от последните според неговото предназначение, доколкото неотведената дъждовна вода се излива директно в имота им и причинява щети - овлажняване на основата на сграда № ***, и е предпоставка за наводняване на дворното място. Ето защо претенцията на ищците за премахване стрехата на гореописаната сграда под № * и продължението й под № *, навлизаща в имота им, както и за извършване на преустройство на покривната конструкция, чрез промяна на нейния наклон, се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Основателна се явява и претенцията на ищците да бъде задължена ответницата да зазида прозорците на сграда № ***. Тези прозорци са изпълнени върху калканна стена, без за това да е налице строително разрешение и съгласието на ищците, като така създаденото състояние създава шум при ползване на сградата от ответницата за жилищни нужди, с които действия се смущава пълноценното ползване на имота от ищщите според неговото предназначение.

По отношение на предявения насрещен иск от Е. П. срещу Ц. и С. Бойчеви въззивният съд е намерил, че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че животните са регистрирани по надлежния ред, има сключен договор с ветеринарен лекар за тяхното медицинско наблюдение и обгрижване, а дворът и помещенията, в които се отглеждат, редовно се почистват и се спазва добра хигиена. Приел е за недоказано твърдението, че животните са над допустимия максимум, което да налага ограничаване на броя им. Заключил е, че кокошарници и свинарници на имотната граница не са констатирани. Сградата, която се ползва за свинарник, е заварена, същата има статут на търпима такава по смисъла на § 127 ПЗР ЗУТ, като неподлежаща на премахване. Не се установява от СТЕ тази сграда да е с наклон на покрива към имота на П.. Не се установява и наличието на строителни материали под прозореца на последната, включително и при огледа на вещото лице по СТЕ. Ето защо съдът е приел, че съвкупната преценка на доказателствата води до извода, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 109 ЗС, поради което насрещният иск е неоснователен.

Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира следните въпроси: 1. Въпросът за законността на сградата определящ ли е за изхода на спора при предявен негаторен иск по чл. 109 ЗС; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност; 3. Следва ли съдът, преди уважаване на иска по чл. 109 ЗС, да изясни конкретните параметри на възможното частично премахване, което не би поставило в риск стабилността на сградата, когато ищците са поискали преустройство на сградата и реконструкция на покрива, представляващи основен ремонт по смисъла на ЗУТ, и ако то е част от конструкцията на сградата. подлежи ли на премахване; 4. Може ли чрез негаторен иск да се търси защита срещу въздействия, които създават психически дискомфорт на ищеца, но не нарушават установена от нормативен акт забрана и не засягат пряко имота на търсещия защита; 5. Следва ли търсената защита да съответства на характера на неоснователното действие и липсата на такова съответствие между търсената защита и неоснователното действие, налага ли извод за неоснователност на иска; 6. Трябва ли съдът, при определяне на държавната такса на иск по чл. 109 ЗС, който е оценяем, и държавната такса се определя въз основа на паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на исканите от ищеца действия, да изследва въпроса каква е стойността на тези разходи.

По първия въпрос се сочи противоречие на въззивното решение с приетото в: т. 3 на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, решение № 416/16.11.2010 г. по гр. д. № 27/2010 г. на ВКС, II г. о., решение № 64/25.06.2020 г. по гр. д. № 2941/2019 г. на ВКС, I г. о., решение № 139/10.01.2020 г. по гр. д. № 4222/2018 г. на ВКС.

По втория въпрос се визира противоречие с решение № 222/06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.

Относно въпрос № 4 е визирано приетото в решение № 150/25.05.2011 г. на ВКС, II г. о., относно въпрос № 5 – в ТР № 31/06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на ОСГК на ВС, а относно въпрос № 6 – в ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.

От Ц. Б. и С. Б. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Въззивното решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано.

По първия въпрос от изложението не се констатира твърдяното противоречие с практиката на ВКС (вкл. визираната от жалбоподателката), съгласно която само по себе си съществуването на незаконна постройка в съседен имот не е достатъчно, за да се приеме, че предявеният по реда на чл. 109 ЗС иск е основателен; необходимо е ищецът да докаже, че тя му създава пречки да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Именно в този смисъл са и изложените мотиви от страна на Окръжен съд – Пловдив.

Относно въпрос № 2 установената непротиворечива съдебна практика приема, че въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба. Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства, които са от значение за делото. Ето защо той е задължен, въз основа на твърденията на страните, да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на доказване. Съдът преценява дали даден факт се е осъществил или не въз основа на преценка на доводите на страните и на събраните по делото доказателства. По силата на чл. 12 и чл. 235 ГПК при постановяване на решението си съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства. При това доказателствата трябва да бъдат обсъдени не всяко само за себе си, а в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила. Тъй като чрез обсъждането на доказателствата съдът стига до извода дали даден факт от значение за спорното право се е осъществил или не, при наличието на противоречиви доказателства в тази насока съдът ще трябва да прецени на кое от доказателствата дава вяра. Съдът е задължен да отрази дейността си по извършването на преценката на доказателствата в изискуемите се от чл. 236, ал. 2 ГПК мотиви към съдебното решение, в което трябва да посочи кои факти е приел за установени и въз основа на кои доказателства, а също така и при наличието на противоречиви доказателства за определен факт да посочи кои от тях приема и кои отхвърля и да обясни защо приема едните и отхвърля другите.

В настоящия случай Окръжен съд – Пловдив не се е отклонил от визираната съдебна практика. Изложените оплаквания на Е. П. са за необоснованост на направените от съда изводи, което не може да бъде предмет на настоящото производство по чл. 288 ГПК по селекция на касационната жалба.

Относно третия въпрос от изложението не е осъществена допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване – не е посочена съответна съдебна практика, с която въззивното решение да влиза в противоречие.

Въпрос № 4 е поставен с оглед уважената претенция за зазиждане на прозорците, изпълнени върху западната калканна стена на сграда № 5. Същият обаче е формулиран изцяло според защитната теза на жалбоподателката, а не според мотивите на въззивния съдебен състав и поради това е ирелевантен. В случая съдът е заключил не само че прозорците са незаконно изпълнени, но и че смущават упражняването правото на собственост на Б.

Отговорът на въпрос № 5 съгласно съдебната практика е положителен, като в този смисъл е и постановеното решение. И този въпрос е формулиран от П. при изложени оплаквания за необоснованост на направените изводи от Окръжен съд – Пловдив, които оплаквания попадат в приложното поле на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на обсъждане едва след допускане на касационно обжалване.

Последният въпрос няма отношение към допустимостта и правилността на атакувания пред ВКС съдебен акт и не може да обуслови допускане на касационно обжалване. В тази връзка съдът съобразява, че относно цената на исковете не е бил повдиган спор съгласно чл. 70 ГПК.

Ответниците по касационната жалба имат право на 750 лв. разноски за адвокат за производството пред ВКС, възлизащи на 383.47 евро съгласно Закона за въвеждане на еврото в Р. Б.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1549 от 18.12.2024 г. по гр. д. № 20235300503319/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Е. П. П. да заплати на Ц. Ц. Б. и С. Н. Б. разноски пред ВКС в размер на 383.47 евро (триста осемдесет и три евро и 47 цента).

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: