Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Б. Ц. Членове:

РУМЯНА Л. С. при секретар

М. Н. и с участието на прокурора

И. С. изслуша докладваното от съдията

К. С. по административно дело № 1284/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В. Т. срещу решение № 3587/27.11.2025 г., постановено по адм. д. № 275/2025 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е обявена нищожността на ревизионен акт № Р-04000424002001-091-001 от 05.12.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП В. Т.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – КНМ Текстил ООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-04001523004068-020-01/11.07.2023 г., на екип в състав К. И. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Т. К. – главен инспектор по приходите е била възложена ревизия на КНП Текстил ООД за задължения за ДДС за периода от 01.06.2023 г. до 30.06.2023 г., както и за периода от 01.08.2022 до 31.05.2023. Ревизионното производство е приключило с издаването на ревизионен акт № Р-04001523004068-091-001/26.01.2024 г., издаден от М. Д. – началник на сектор и възложител на ревизията и К. И. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията. С ревизионния акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 141 648, 59 лв. по фактури, издадени от Бултекском ЕООД и П. Е. ЕООД. При обжалването по административен ред, с решение 30 от 15 април 2024 г., директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика В. Т. е отменил ревизионния акт и е върнал преписката на органа по приходите, със задължителни указания. При връщането на приписката, със заповед за възлагане на ревизия № Р-04000424002001-020-001 от 23 април 2024 г., издадена от М. Д. – началник на сектор в ТД на НАП В. Т. е възложено на М. Н. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и П. П. – главен инспектор по приходите, извършване на ревизия на търговското дружество за установяване на задълженията му за ДДС за периода 01.08.2022 г. – 30.06.2023 г. За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад № Р-04000424002001-092-001/16.10.2024 г. Ревизията е приключила с оспорения пред първоинстанционния съд ревизионен акт № Р-04000424002001-091-001 от 05.12.2024 г., с който на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от двете търговски дружества. При обжалване на ревизионния акт по административен ред, решаващият административен орган е отменил ревизионния акт в частта му по отношение отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от П. Е. ЕООД и е потвърдил ревизионния акт в частта му по отношение отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Бултекском ЕООД.

При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е прогласил неговата нищожност. Приел е, че чл. 7, ал. 3 от ДОПК установява неизменност на ревизиращия екип, като при промяна в екипа, каквато е осъществена в процесния случай по отношение на ръководителя на ревизията, е необходимо да се установят предпоставките за това. Така направените изводи не се отричат от това, че ревизията е повторна, като органите по приходите следва да останат същите, освен при основания за промяна, каквито не са установени при процесния случай. Прието е, че промяна в ръководителя на ревизията чрез издаване на нова заповед за възлагане на ревизия би било допустимо без да се налага изземване по чл. 7, ал. 3 от ДОПК при условията на заместване и при наличие на условия за това. По делото не се съдържат твърдения, а и не са представени доказателства в тази насока. По делото са представени длъжностни характеристики на К. И., която от датата на издаване на първата заповед за възлагане на ревизия до датата на втората заповед за възлагане на ревизия е заемала една и съща длъжност с право да извършва ревизии, с изключение на периода от 15.01.2024 г. до 03.07.2024 г., през който е съвместявала длъжността изпълняващ функциите на ръководител ревизии. По делото не са представени доказателства за трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността. Независимо от изводите си за нищожност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е формирал и изводи за издаването му в противоречие с материалния закон. Решението е правилно.

Спор между страните по отношение на установените факти във връзка с установената нищожност на ревизионния акт не е съществувала. Тези факти правилно са установени от първоинстанционния съд. Установено е, че със заповед за възлагане на ревизия № Р-04001523004068-020-01/11.07.2023 г., на екип в състав К. И. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Т. К. – главен инспектор по приходите е била възложена ревизия на КНП Текстил ООД, като ревизионното производство приключило с издаването на ревизионен акт № Р-04001523004068-091-001/26.01.2024 г., издаден от М. Д. – началник на сектор и възложител на ревизията и К. И. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията. При обжалването по административен ред, с решение 30 от 15 април 2024 г., директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика В. Т. е отменил ревизионния акт и е върнал преписката на органа по приходите, със задължителни указания. При връщането на приписката, със заповед за възлагане на ревизия № Р-04000424002001-020-001 от 23 април 2024 г., издадена от М. Д. – началник на сектор в ТД на НАП В. Т. е възложено на М. Н. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и П. П. – главен инспектор по приходите.

При така установените факти изводите на първоинстанционния съд за нищожност на ревизионния акт са правилни.

На основание чл. 221, ал. 2, изречение последно от АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не може да бъде установено обстоятелството на изземване на разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ДОПК, определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Изводите на първоинстанционния съд са правилни. Всъщност дори не изглежда като вероятно административният орган да е обосновал наличието на която и да било от хипотезите за приложимост на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Действително, когато поради обективни причини органът е в невъзможност да участва в провеждането на ревизията в посочените времеви граници, следва да се приеме, че в такава хипотеза е налице "трайна невъзможност" по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК. Не се установява наличието на която и да е от хипотезитите на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. От разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган е изключение, при спазването на определени предпоставки, които не са доказани в това производство. Промяната в длъжността на органа следва да води до отпадане на компетентността на приходния орган за извършване на определените действия. В процесния случай от събраните по делото доказателства не се установява наличието на коя от хипотезите по чл. 7, ал. 3 от ДОПК е приета за осъществена от административния орган.

Неотносимо към спора и постановено при различна фактическа обстановка е посоченото в касационната жалба решение № 8963 от 10 юли 2017 г., постановено по адм. д. № 3142/2017 г. на Върховния административен съд. В това съдебно производство е била издадена съответната заповед по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, в обхвата на предмета на спора е била и компетентността на органа, който е издал заповедта, в деня, в който е изтекъл срокът за провеждане на ревизията служебните правоотношения на ръководителя на ревизията и на втория член на ревизиращия екип са били прекратени. Към тази дата те на са органи по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите и нямат правомощия да издават актове по ДОПК. В съответствие именно с тези факти са и последващите изводи, че без да е необходимо да изземва преписката о тях, няма пречка органът, възложил ревизията в изпълнение на правомощията си по чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3, вр. ал. 1 от ДОПК да измени заповедта за възлагане на ревизия.

Неотносимо към този спор е и решение № 144 от 7 януари 2019 г., постановено по адм. д № 10221/2018 на Върховния административен съд. Преценката за нищожност на ревизионния акт в това съдебно производство е била осъществена с оглед на допустимата възможност за промяна на предметния и времеви характер на ревизионното производство.

При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за правилност на решението на първоинстанционния съд.

Искане за присъждане на разноски е направено от ответника по спора, като с оглед на изхода на спора, следва да му се присъдят направените разноски по представен списък на разноските в размер на 6181, 52 евро.

Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3587/27.11.2025 г., постановено по адм. д. № 275/2025 г. по описа на Административен съд Плевен.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати в полза на „КНМ Текстил“ ООД разноските по делото в размер на 6181, 52 евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Б. Ц.

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ К. С.