ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1088

гр. София, 06.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември, две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

Р. Б.

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 806/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 412/13.01.2025 г. на И. М. П. и М. С. П., чрез пълномощника адвокат О. Б., срещу въззивно решение № 526/10.11.2024 г. по в. гр. д. № 228/2024 г. на Окръжен съд - Благоевград.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли в производството по иска съдът да анализира и изясни причината за конкретното владение, реално ли е упражняването на фактическа власт върху имота и как е представено намерението за своене? Следва ли съдът да направи изводи, свързани с начина на владение и по-конкретно доказано ли е, че владението на имота е постоянно, непрекъснато, спокойно и явно; 2. Следва ли съдът да анализира и направи извод, свързан с владението като фактическо състояние, и препятствано ли е осъществяването му, независимо от представен в производството нотариален акт, удостоверяващ придобивна сделка с предмет недвижим имот или ограничено вещно право; 3. Изследвал ли е съдът въпроса заварените ползватели в предоставените им за ползване земеделски земи, на които не е признато право на задържане по силата на §4в ПЗР на ЗСПЗЗ, имат ли качеството „владелци“ по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, с оглед естеството на упражняваната от тях до влизане в сила на ЗСПЗЗ фактическа власт – ползвателят упражнява фактическа власт върху имота въз основа на правно основание и има правното положение на „държател“; 4. Има ли задълженията съдът да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не; 5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в тяхната цялост и да формира изводите си след съвкупната им преценкаq и следва ли да изложи свои собствени мотиви.

Ответниците по касационната жалба М. Г. К., И. Г. К., Г. И. Т. и А. И. К., чрез процесуалния им представител адвокат В. П., са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като оспорват касационната жалба и по същество. Претендират сторените по делото съдебни разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 382/24.11.2023 г. по гр. д. № 1732/2022 г. на Районен съд - Петрич, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на ответниците И. М. П. и съпругата му М. С. П., че ищците М. Г. К., И. Г. К., Г. И. Т. и А. И. К. са собственици по наследствено правоприемство на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], с адрес: [населено място], местност „К.“, с площ от 2 889 кв. м., и на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], с адрес на поземления имот: [населено място], местност „К.-М.“, с площ от 2 897 кв. м., при квоти 1/6 ид. ч. за М. К., 1/6 ид. ч. за И. К., 1/3 ид. ч. за Г. Т. и 1/3 ид. ч. за А. К., като ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху тези недвижими имоти.

Въззивният съд е приел за установено, че ищците М. К., И. К., Г. Т. и А. К. са наследници на И. Г. Т., починал на 03.11.1974 г. С решение № 1025 от 28.01.2000 г. на ПК-Петрич на неговите наследници е възстановено правото на собственост върху недвижими имоти, сред които: нива от 2.888 дка, имот № * по плана за земеразделяне, заснета в КК и КР на [населено място] като поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: [населено място], местност „К.“, с площ от 2 889 кв. м. и нива от 2 896 кв. м., местност „К. – М.“, имот № * по плана за земеразделяне, заснета в КК и КР на [населено място] като поземлен имот с идентификатор ***. С констативен нотариален акт за собственост от 2007 г. майката на М. и И. К. - Л. И. К., Г. Т. и А. К. са признати за собственици по наследство, при равни квоти на собственост, на недвижими имоти, сред които и процесните, останали им в наследство от И. Т.. От приетите писмени доказателства се установява, че на основание чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ за стопанските 2016/2017г., 2017/2018 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. са изплащани рентни възнаграждения за процесните имоти, като за ползватели са посочени ЕТ „М. П.“ и ЕТ „И. П.“. Представено е писмо от ОСЗ – Петрич, според което имоти с идентификатор *** и идентификатор *** са включен в масиви за ползване от ЕТ „И. П. за стопанските години 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., за което ползване е изплатена съответна сума на Л. К. и на А. К.. В представени справки от Държавен фонд „Земеделие“ е посочено, че имоти с идентификатор *** и *** са включени в декларирани парцели от бенефициент ЕТ „И. П. за подпомагане за кампаниите от 2018 г. до 2022 г. В масивите за ползване на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Благоевград процесните имоти са с посочен ползвател И. М. П. -ЕТ „И. П. , а като собственик е посочено ИГТ и др. В ОСЗ - Петрич процесните имоти са включени в Регистъра на ползването на имоти по чл. 72, ал. 2 ППЗСПЗЗ за стопанската 2022/2023 г., с посочен заявител по смисъла на чл. 70 ППЗСПЗЗ и за двата имота ЕТ „И. П. и форма на ползване – договор за наем. Съдът е установил, че с констативни нотариални актове от 2021 г. и 2022 г. И. П. е признат за собственик на основание давностно владение върху процесните имоти. Според свидетеля Т. майката на ищцата М. К. – Л. К., е отглеждала праскови в процесните имоти до 2016 г., като свидетелят я е виждал да прекопава дръвчетата. След това роднина на М. К. ги е отрязал, а И. П. е започнал да обработва имота заедно с всички други имоти в околността, включително този на свидетеля, засявайки ги с житни култури. Свидетелят К. е заявил, че Л. К. е отглеждала прасковени дръвчета до 2015 г. в съседен на неговия имот, а през 2017 г. или 2018 г., минавайки през имота, е видял да работят хора, които са поставяли маркучи за капково напояване. Не е виждал в процесния имот да са засаждани зеленчуци. Свидетелят Ш. е разказал, че единият от имотите на К. е бил засаден с праскови, които впоследствие са изрязани. За първи път през 2017 г. имотите са засадени с жито от И. П., като през следващите години също е било засаждано жито, а пътят между отделните ниви е бил изоран от И. П.. Свидетелката П., счетоводител във фирмите на семейство П., е заявила, че земите над сортовия участък са били изоставени и не се обработвали, което е пречело на процеса. През 2000 г. М. П. е обявил, че ще изкупи земите над сортовия участък, но една част от хората не са взели отношение към офертата. Култивизацията на земята е приключила през 2003-2004 г., като в масива са се засаждали различни зеленчуци, а в края на 2015 г. И. П. за първи път е засадил пшеница. По сметка на държавен фонд „Земеделие“ са се заплащали определени суми, тъй като М. и И. П. са участвали в различни програми за субсидиране, като свидетелката няма информация на кого са изплащани сумите. Подчертала е, че след 2010 г. в процесните имоти не е имало прасковени дръвчета. Свидетелката Ц., работеща като бригадир при М. П., е посочила, че от 2002 г. П. работят по нивите. Блокът, в който са включени процесните имоти, е бил засаждан с различни плодове и зеленчуци, впоследствие - с прасковени дръвчета, а след 2015-2016 г. - с житни култури. Сходни са показанията на свидетеля Ш., който е подчертал, че И. П. обработва земите повече от 10 години. От заключението на техническата експертиза съдът е приел, че по наличните ортофотокарти поземленият имот с идентификатор *** през 2006 г. се е ползвал като орна нива, през 2011 г., 2013 г., 2017 г. - като овощна градина, а през 2021 г. отново като орна нива. При тези фактически данни съдът е приел за безспорно, че с решение на ПК-Петрич от 2000 г. е възстановено правото на собственост върху процесните ниви на наследниците на И. Г. Т.. Процесните имоти се владеят от ответниците към момента на предявяване на иска. И. и М. П. основават своето право на изтекла придобивна давност. Относно владението на имота съдът не е кредитирал показанията на свидетелите, ангажирани от ответниците, доколкото в тях е посочено, че П. са обработвали процесните земи от 2002 г., засаждайки различни зеленчукови култури, разсад и жито. Посочено е, че показанията им противоречат на показанията на свидетелите, ангажирани от ищците, както и на заключението на вещото лице, от които е ясно, че Л. К. е отглеждала праскови през 2014 г., 2015 г. и 2016 г., след което дърветата са били отрязани. Направен е извод, че ищците са осъществявали фактическа власт върху процесните имоти до 2016 г., а след това тя е преминала в ответниците. Изложени са съображения, че упражняваната от П. фактическа власт представлява държане, тъй като същата е придобита на основание акт по чл. 37б и чл. 37в ЗСПЗЗ, с оглед събраните писмени доказателства за включване на имотите в масив за ползване на стопански години след 2017 г. Процесните имоти са включени към имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, които се разпределят в съответствие с разпределението по чл. 37в, ал. 1, т. 1, т. е. на ползувателя на масива се разпределят и попадащите в него „бели петна“ – земеделски земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б ЗСПЗЗ. На ищците, като собственици на имотите, са заплащани и дължимите ренти за ползването им. Поради това следва да се приеме, че ответниците са държатели на имотите на основание административен акт, издаден в предвидена от закона процедура, при наличие на определени предпоставки и при заплащане на определена цена. С оглед липсата на владение в продължение на повече от 10 години съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, съдът е приел, че ответниците не са станали собственици на процесните имоти.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Първият, четвъртият и петият въпроси не могат да обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В случая въззивният съд е обсъдил доказателствата относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Следва да се отбележи, че не са посочени от касатора кои доказателства не са обсъдени и на кои оплаквания и доводи не е даден отговор във въззивното решение. Основният извод в него е, че ответниците за посочения период нямат качеството владелци. След анализ на свидетелските показаиня и експертното заключение е направен извод, че до 2015-2016 г. имотите са обработвани от наследодателката на М. и И. К., а едва след това същите са включени в масивите, предадени за ползване на ЕТ „И. П. . Ответниците са държатели на процесния имот, тъй като са изплащали съответната рента за ползването му. Не е установено да са осъществявали владение до момента на предявяване на иска в изискуемия от чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен срок.

Вторият и третият от въпросите не могат да се преценят като релевантни. Те не са разглеждани от въззивния съд, не са включени в предмета на спора пред него /за първи път е налице позоваване в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба/, поради което не осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационен контрол на въззивното решение.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

Предвид изхода на делото И. П. и М. П. следва да заплатят на ответниците по касация М. К., И. К. и А. К. сторените в настоящото съдебно производство разноски в размер на 1200 лева - адвокатско възнаграждение. Съобразно ЗВЕРБ сумата следва да се превалутира, като се присъдят 613,55 евро. По отношение на Г. Т. няма данни за направени съдебни разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 526/10.11.2024 г. по в. гр. д. № 228/2024 г. на Окръжен съд - Благоевград.

ОСЪЖДА И. М. П. и М. С. П., [населено място], да заплатят на М. Г. К., И. Г. К. и А. И. К. сумата 613,55 евро - съдебни разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: