ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 651
[населено място], 06.03.2026 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2095/25г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на „И. марин“АД срещу решение №4399/07.07.2025г. по в. гр. д.№875/24г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №12075/08.07.2023г. по гр. д.№27693/21г. по описа на Софийски районен съд, с което дружеството е осъдено да заплати на Д. Л. Н. сумата 4000 шв. фр., представляваща възнаграждение за периода 20.04.2018г.-20.05.2018г. по договор за управление на клон на дружеството в Швейцария, сключен между страните на 26.03.2018г.,ведно със законната лихва.
В писмен отговор ответната по касационната жалба страна Д. Л. Н. е възразила срещу допускането й до разглеждане по същество и срещу основателността й. Претендира направените разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, в състав на Второ отделение, след като обсъди данните по делото, намира касационната жалба за недопустима на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. 2 ГПК.
Искът, с който е бил сезиран районният съд, е за заплащане на възнаграждение по договор за възлагане управлението на клон на търговско дружество с материален интерес 4000 шв. фр., чиято левова равностойност към датата на подаването на исковата молба – 17.05.2021г. е 7120 лв.
Разпоредбата на чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. 2 ГПК установява минимален размер на цената на исковете по търговски дела - 20 000 лв., под който не може да бъде надлежно сезирана касационната инстанция. Съгласно мотивите към ТР №3/23.02.2022г. по тълк. д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС при съпоставяне на съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ се установява, че те не се...