ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 544

гр.София,

05.02.2026 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове:ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

З. Р.

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 4217 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 3706/13.06.2025 г. по в. гр. д. № 4071/2025 г. на ГС – София, с което е уважен предявения иск по чл. 249 ЗЗД.

Жалбоподателят - Т. И. Б., чрез процесуалния си представител, излага съображения за допустимост на касационното производство и както и, че формираният извод на въззивния съд за основателност на предявения иск по чл. 249 ЗЗД е неправилен и постановеното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон, и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът в касационното производство Н. А. Б., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното:

Въззивният съд, като е потвърдил първостепенното решение е осъдил Т. И. Б. да предаде на Н. А. Б., владението върху недвижим имот – апартамент в [населено място], с идентификатор ....., поради прекратяване на неформален договор за заем за послужване от 2018 г., по силата на който ответницата Т. И. Б. е получила право да ползва имота.

За да постанови своето решение въззивният съд приема за установено, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот. Приел е, че от събраните доказателства се установява, че ответницата живее в процесното жилище със съгласие на ищцата, както и че процесният имот е в държание на ответницата по силата на сключен безсрочен договор за заем за послужване. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 249, ал .2 ЗЗД , с която е регламентирана възможността договорът за заем да бъде прекратен с изтичане на уговорения срок, а ако такъв не е уговорен – заемодателят може винаги да поиска вещта си обратно. Съдът е приел, че в случая на 06.01.2024г. ответницата е получили покана, с която е предоставен едномесечен срок да освободи жилището, с изтичането на дадения срок, изискуемостта на задължението за връщане е настъпила и след като по делото не се установява, а и не се твърди връщането на фактическата власт, искът е основателен и следва да бъде уважен.

В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа че в решението е дадено разрешение на правни въпроси от значение за спора: следва ли ползването на жилище в рамките на семейни отношения (между майка и дъщеря) да се квалифицира като заем за послужване по смисъла на чл. 243 ЗЗД, с оглед разпределение на доказателствената тежест между страните, фактическото ползване на имота, достатъчно ли е за да се докаже възникването на договор заем за послужване, липсата на реално предаване на имота между страните. може ли да бъде преодоляна единствено чрез доказано в процеса фактическото ползване на имота, следва ли въззивният съд при прилагане на чл. 172 ГПК да извърши съпоставка на свидетелските показания с всички останали доказателства по делото и да прецени тяхната достоверност именно в контекста на доказателствата съвкупност като не може да кредитира показания, които са в противоречие с другите доказателства, нито да отрича характера на „преки впечатления“ на свидетел, когато съдържанието на протокола сочи обратното, допустимо ли е въззивният съд по чл. 172 ГПК да приеме за достоверни показания, конто не кореспондират на останалите доказателства по делото, и едновременно с това да дискредитира показанията на свидетел. конто заявява преки впечатления, като ги квалифицира неправомерно като „преразказ“. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и основание по чл. 280, ал. 2 ГПК-очевидна неправилност на решението.Позовава се на практика на ВКС.

По въпросите относими към характеристиката на договора за заем за послужване и неговото доказвате съдът се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС .В същата се посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 243 ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Изложени са съображения за това, че договорът за заем за послужване е неформален и сключването му не е подчинено на изискване за форма за действителност и може да бъде осъществено и в устна форма. Приема се, че за да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне, след изтичане на уговорения срок или след уговореното ползване, като с оглед реалният характер на договора за заем за послужване, е необходимо и въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена. Приема се също така, че основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки: валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за заем за послужване; изпълнение на задължението на заемодателя - ищец да предостави на заемателя - ответник фактическата власт върху вещта; прекратяването на договора от страна на заемодателя и неизпълнение на задължението на заемателя да върне вещта. Утвърдено е разбирането, че съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, правопораждащи съдебно предявеното негово непарично вземане. В тежест на ответника е, при доказване на горните факти, да докаже евентуалните си правоизключващи и правопогасяващи възражения, в частност, че е върнал държането на имота.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по въпросите за неправилното прилагане на разпоредбата на чл. 172 ГПК при оценката на свидетелските показания. Несъгласието на жалбоподателката с изводите на въззивния съд по представените свидетелски показания не представлява само по себе си основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Видно от мотивите на съдебното решение, въззивният съд ясно е посочил как оценява свидетелските показания и защо не дава вяра на определените групи свидетели, както и защо приема за достоверни и обективни други показания. Преценката на показанията на разпитаните като свидетели роднини на посочилата ги страна, както и на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, съгласно трайната практика на ВКС се извършва винаги с оглед на всички данни по делото, тоест на основата на съпоставяне с данните за осъществилите се факти, съдържащи се в останалите събрани по делото доказателства.

Не е налице и соченото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение също не се установява. Цитираната разпоредба /с която са въведени нови основания за селекция на касационните жалби - ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 86/27.10.2017 г. / предвижда, че касационният контрол следва да се допусне при очевидна неправилност на обжалваното съдебно решение, т. е. неправилност, която в предварителната фаза по чл. 288 ГПК може да бъде констатирана от ВКС, без да се налага да се прави анализ, преценка или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, или необоснованост. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилност, която е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост, които имат за последица постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая, нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в изложението към касационната жалба пороци на въззивното решение не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност. Доводите и аргументацията, с които касаторът е обосновал поддържаните основания за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, са същите, с които се поддържа и тезата за очевидна неправилност на въззивното решение – твърденията са за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон /необсъждане на доводи, възражения и недопускане на доказателства/ и за необоснованост.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. И. Б. следва да заплати на Н. A. Б. сумата 511,29 евро, равностойност на 1000 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3706/13.06.2025 г. по в. гр. д. № 4071/2025 г. на ГС – София.

ОСЪЖДА Т. И. Б. да заплати на Н. А. Б. сумата 511,29 евро съдебни разноски за процесуално представителство пред ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: