ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1027

гр. София, 04.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова ч. гр. д. № 4841 от 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Х. О. Ч., подадена чрез адв. К. Р. от АК – [населено място], срещу въззивно решение № 137 от 14.07.2025г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в. гр. д.№ 255/2025г., в частта, имаща характер на определение, с която след като отменя определение № 277/17.03.2025г., постановено по гр. д. № 419/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, ИЗМЕНЯ решение № 471/20.11.2024 г., постановено по гр. д. № 419/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта за разноските, като ОСЪЖДА М. М. Д. да заплати на адвокат К. Р. от АК – [населено място] сумата 600,00 лв. /шестстотин лева/ адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА за оказана безплатно правна помощ на Х. О. Ч. в производството по гр. д. № 419/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Искането е за неговата отмяна. В същата е инкорпорирано и искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпросите: 1/ Следва ли чл. 101, §1 от ДФЕС, тълкуван по начина, указан в Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, да се разбира в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в чл. 38, ал. 2 от ЗА, съгласно която при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат, оказващ безплатна правна...