ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1033

гр. София, 04.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.02.2026г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №4445 по описа на съда за 2025г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Н. В., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 2, чрез пълномощника й по делото адв.В. С., против Решение №105 от 04.06.2025г. по в. гр. д. №89/2025г. по описа на Апелативен съд- Б., с което е било потвърдено Решение № 61 от 31.01.2025г. по гр. д.№ 1684/2024г. на Окръжен съд - Бургас, с което е отхвърлен предявеният от нея против В. Д. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 3, иск за поставяне на ответника под пълно запрещение, а вместо това е поставен под ограничено запрещение. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като се иска отмяната му и уважаване на предявения иск за поставяне на В. Д. Д. под пълно запрещение.

Срещу подадената касационна жалба не са постъпили отговори от ответните страни по нея В. Д. Д., ЕГН [ЕГН], и Апелативна прокуратура - Б..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел въз основа на изготвената по делото СМЕ, че ответникът В. Д. Д. многократно е лекуван в ЦПЗ, често бил объркан, скитал се, губел се из града, ставал агресивен към своите родители и брат си. От младежките си години злоупотребявал с алкохол, напивал се бързо от малки количества и изпадал в безпомощни състояния. Като минали заболявания вещото лице е посочило: „Епилепсия с големи и малки припадъци“ и „Алкохолна полиневропатия“. При прегледа вещото лице е констатирало „промяна в интелекта с когнитивен и екзекутивен дефицит (вискозно-апатична деменция)“, признаци на цялостна промяна на личността: неуправност, неподредено поведение, нарушена способност за планиране на близки и далечни цели, затруднено организиране на собственото поведение в ежедневието. Увреждането на висшите мозъчни корови функции– памет, абстрактно мислене, точна ориентация, смятане, писане, четене, съобразителност и др., според експертизата водят до невъзможност за осмисляне на ситуацията в нейната цялост. В крайното си заключение вещото лице е приело, че той е изцяло недееспособен. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е заявило, че за по-елементарните работи, като пазаруване, дребни задачи за ежедневното съществуване, В. Д. може да се справя сам.

По делото е било проведено лично изслушване на Д. както пред първата, така и пред въззивната инстанция. Според въззивния съд от същото е видно, че той осъзнава, че в момента на изслушването е в институция, макар и да не знае каква точно. Знае, че има собствен имот, знае къде живее, заявява, че сам и лично отива до получи пенсията си от клон на „Български пощи“, пазарува дребни работи сам, записан е към „Социален патронаж“ и му носят храна ежедневно. Знае, че родителите му са починали, както и брат му. Осъзнава, че дава на леля си пари за храна. Заявява, че излиза да се разхожда, от време на време гледа телевизия.

Взъ основа на така събраните доказателства съдът е приел, че ответникът В. Д. страда от психично заболяване- „душевна болест“ по смисъла на чл. 5 от ЗЛС. По отношение на способността му да се грижи за своите работи съдът е изложил съображения, че от личните изявления на ответника, както и от заключението на приетата експертиза, безспорно се установява, че той не е в състояние да се грижи сам за себе си, да носи отговорност за постъпките си, да планира действията си и да постъпва като зряла личност. Въпреки това обаче, той може да се справя с елементарни действия, като например да получава пенсията си сам, да си купува дребни неща. Предвид горното съдът е достигнал до извод, че състоянието му не е така тежко, че да обоснове поставяне под пълно запрещение, доколкото под пълно запрещение се поставят лица в изключително тежко здравословно състояние, при които е налице пълна невъзможност да извършват дори и обичайни действия. В случая Д. може да извършва обичайни действия и обикновени сделки, свързани с ежедневието и не е изцяло лишен от възможност да разбира и ръководи постъпките си. По посочените съображения съдът е приел, че той следва да бъде поставен под ограничено запрещение, което ще бъде достатъчно да се предотврати възможността му да се разпореди с жилището си, което е основното опасение на ищцата, дало повод за предявяване на иска.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 от ГПК. Твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали способността да се извършват битови действия изключва пълно запрещение, ако лицето не може да разбира и управлява правните последици от действията си. Твърди, че в решението съдът се е произнесъл по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Следва ли при прилагането на чл. 5 ЗЛС понятието „не може да се грижи за своите работи да се тълкува и прилага въз основа на комплексна преценка на юридическата дееспособност, включително способността за разбиране и защита на собствените права и интереси, или е достатъчно лицето да запазва елементарни битови умения, за да се приеме, че този критерий не е налице? 2. При разглеждане на иск за поставяне под запрещение по чл. 5 ЗЛС задължен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички събрани доказателства, включително заключенията на съдебно-психиатричните експертизи, в тяхната съвкупност и взаимна връзка, и допустимо ли е да отхвърли искането за пълно запрещение, без да изложи конкретни мотиви защо медицинските констатации за тежки когнитивни и социални дефицити не обосновават липса на юридическа дееспособност?

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Според настоящия състав на съда не са налице поддържаните от касаторката основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По повдигнатите от нея въпроси е налице формирана трайна и непротиворечива съдебна практика /ППВС №5/1979г.; Решение № 1301 от 12.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5560/2007 г., I г. о.; Решение № 1270 от 20.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3856/2007 г., IV г. о.; Решение № 379 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2008 г., I г. о.; Решение № 230 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 340/2023 г., III г. о./, съгласно която за да се постави едно лице под запрещение, е необходимо едновременно да са налице две условия - наличието на душевна болест или слабоумие (т. нар. медицински критерий) и невъзможност на болния поради тези страдания да се грижи за своите работи (т. нар. юридически критерий), преценката за които се прави от съда съобразно събраните по делото доказателства за всеки конкретен случай. За да може да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда и да може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях. Вещото лице е компетентно да даде заключение само досежно болестите или слабоумието, които законът има предвид, да определи степента на страдание, както и може ли лицето, чието поставяне под запрещение е поискано, фактически да се грижи за своите работи или интереси. Съдът обсъжда заключението заедно с всички останали събрани по делото доказателства. Според степента на страданието съдът може да постави лицето под пълно или ограничено запрещение /т. 5 на ППВС № 5/1979 г./. В съдебната практика липсват противоречия и по приложението на разпоредбата на чл. 202 от ГПК, предвиждаща че съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Обжалваното решение не противоречи, а е в съответствие с така формираната съдебна практика и с ясната разпоредба на чл. 5, ал. 2 от ЗЛС, предвиждаща че пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. За да достигне до извод, че ответникът следва да бъде поставен не под пълно, а под ограничено запрещение, съдът е взел предвид както заключението на приетата СМЕ и разясненията на вещото лице при приемането му, така и впечатленията си от проведеното лично изслушване на ответника, и е изложил съображения, че въпреки заболяването си той е в състояние сам да получава пенсията си и да пазарува, както и да извършва обичайни битови действия в ежедневието, поради което не е изцяло лишен от възможност да разбира и ръководи постъпките си. Наличието на съдебна практика по повдигнатите от касаторката въпроси, която се споделя от настоящия състав на съда и не се нуждае от промяна или осъвременяване, и е била съобразена от съда при постановяване на решението изключва наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.

Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, прозтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

По така изложените съображения и доколкото и при извършената служебна проверка настоящият състав на съда не констатира наличие на основания по чл. 280, ал. 2 от ГПК обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №105 от 04.06.2025г. по в. гр. д. №89/2025г. по описа на Апелативен съд- Б..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.