ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1023

гр. София, 04.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. дело № 4264 по описа за 2025 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Г. Д., чрез адв. Г., срещу въззивно решение № 973 от 11.07.2025 г., постановено по гр. дело № 2770/2024 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 3498 от 13.06.2024 г. по гр. д. № 4315/2023 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от нея против В. Г. П. и Л. Ц. П. искове, съответно – главен по чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 90, том І, нот. дело № 77/2017 г., поради липса на основание, и евентуален по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на същия договор поради неизпълнение, до размер на 1/6 идеална част от правото на собственост върху имота.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, на съществени правила на съдопроизводството и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване жалбоподателката Д. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси:

1./ С оглед събраните по делото доказателства ответникът В. Г. допускал ли е или е знаел за настъпването на близка скорошна смърт на прехвърлителя Г. П.? По въпроса се твърди противоречие на въззивното решение с решение № 381/2006 г. по гр. д. № 1073/2005 г. на...