ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1026

гр. София, 04.03.2026 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Б. М. гр. дело № 4644 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. А., действащ чрез процесуалния си представител адв. Н. Б. от АК – Р., срещу въззивно решение № 166 от 03.07.2025 г., постановено по в. гр. дело № 246/2025 година по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 120 от 18.03.2025 г., постановено по гр. дело № 836/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

С първоинстанционното решение, потвърдено от въззивния съд, Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на Е. Д. А. от [населено място] на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 4 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК, наказателното производство по което е прекратено, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.01.2024 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 4 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., като е отхвърлен и предявеният иск за заплащане на сумата от 1 500 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК, както и искането за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от 14.12.2023 г. до 04.01.2024 г.

В касационната жалба въззивното решение се обжалва изцяло като се твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е постановено при необоснованост. Излагат се съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор като в случая съдът не е разграничил дали Прокуратурата на РБ участва в производството едновременно като ответник и субект по чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ.

В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС по въпроса за приложимостта на критерия за справедливост, закрепен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди.

Отделно се твърди, че решението е очевидно неправилно.

Ответната по касационната жалба страна – Прокуратурата на Р. Б. не е депозирала отговор на касационната жалба.

Касационната жалба в частта й, касаеща обезщетението за неимуществени вреди, е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

В останалата й част, с оглед цената на предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като касационното производство следва да се прекрати в тази му част.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му на предявения иск за присъждане на неимуществени вреди, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че производството пред ОС - Русе е образувано по предявени от Е. Д. А. срещу Прокуратурата на Р. Б. искове с правно основание в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД № 148/2021 г. по описа на РС - Павликени, поради незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, което е прекратено, ведно със законната лихва върху главницата по всеки иск, считано от 14.12.2023 г. до окончателното плащане.

Въззивният съд е констатирал, че досъдебното производство е било образувано на 26.08.2019 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК срещу неизвестен извършител/и за това, че на 26.08.2019 г. в землището на [населено място], обл. В. Т. принудил Я. А. Я. и А. Я. А. да претърпят противно на волята им - вързани с белезници и заставени да лежат на земята, като употребил за това сила - хващане, връзване, нанасяне на удари по телата с палки и ритници, нож, бокс, бухалки, прострелване с огнестрелно оръжие, като деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност - престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК; че впоследствие за посоченото тежко умишлено престъпление Е. Д. А. е привлечен в качеството му на обвиняем на 27.05.2020 г.; че по внесен от Прокуратурата на РБългария обвинителен акт е образувано НОХД № 148/2021 г. по описа на РС - Павликени, по което с присъда № 16/14.07.2022 г. ищецът е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Съдът е отбелязал, че по протест на ПРБ е образуваното ВНОХД № 403/2022 г. по описа на Окръжен съд - В. Т. по което с решение № 141/19.12.2022 г. оправдателната присъда е отменена и делото е върнато за разглеждане от друг състав; че е образувано НОХД № 364/2022 г. по описа на РС -Павликени, по което с определение № 46/28.02.2023 г. съдът е прекратил производството по делото и го върнал на РП - В. Т. ТО –П., което определение е потвърдено по ВЧНД № 212/2023 г. по описа на Окръжен съд - В. Т. че в хода на извършеното допълнително разследване на 30.05.2023 г. ищецът отново е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, но с постановление от 15.09.2023 г. РП - В. Т. е прекратила производството на основание чл. 243, ал. 1 , т. 2 НПК – основание, което е променено на чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК с влязло в сила на 05.01.2024 г. определение № 203/07.12.2023 г. на РС - Павликени по ЧНД № 221/2023 г.

Съдебният състав е намерил, че е установена и доказана причинно-следствената връзка между незаконосъобразното обвинение и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Посочил е, че ищецът не е бил осъждан; няма представени доказателства за процесния период спрямо него да се е водило друго наказателно производство; наложената му мярка за неотклонение е „подписка“.

За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка с образуваното наказателно досъдебно производство, както и за техния интензитет, съдът е анализирал показанията на майката на ищеца като е приел, че от показанията й се установява, че воденото около четири години и половина наказателно производство променило сина й, като той се затворил в себе си, спрял да общува с приятели и със семейството си, изпадал в депресии, понякога ставал конфликтен, раздразнителен, имал изблици на нервност; заради повдигнатите му обвинения останал без работа и без пари; опитвал се да си намери работа, но навсякъде му искали свидетелство за съдимост; тя издържала домакинството и финансирала пътуванията му до [населено място], където се гледало делото и разходите за адвокати; в пресата било отразено повдигнатото на сина й обвинение, което за него било голям шок.

Съдът е приел за установено, че медийните публикации са направили А. разпознаваем в [населено място] и в района, като с оглед нивото на обществено правосъзнание спрямо него се е създало впечатление, че действително е извършил престъплението, за които е обвинен, но същевременно е отчел, че по делото не са ангажирани доказателства за нанесени от публикациите в пресата на значителни имиджови вреди в бизнес средите, както и за прекратени професионални контакти с колеги и клиенти.

Съдът е достигнал до извода, че в резултат на образуваното производство и воденото разследване по него, ищецът е претърпял обичайните, характерни за всяка личност, подложена на незаконно наказателно преследване неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания: притеснил се е относно бъдещето си, изпитвал е тревожност и срам, била е ограничена възможността да упражнява професията си на охранител; от друга страна, по делото няма ангажирани доказателства, за твърдените негативни преживявания в интензитет довел до сериозно влошаване на здравословното му състояние и дълбока промяна на начина му на живот, съсипване на граденото му с години реноме, дистанциране от него на приятелите и колегите му, сериозни здравословни проблеми, психично - емоционално разстройство, усложнение в семейната му среда; наложената му мярка за неотклонение не е променила значително режима на живот на А. и с нея не е било ограничено правото му на придвижване и за реализиране на лични и бизнес планове; воденото в продължение на три години и седем месеца срещу ищеца наказателно производство в досъдебната и съдебна фаза е приключило в разумен срок като се отчита фактическата и правна сложност на делото, а именно установяване съставомерността на деяния по отношение на четирима обвиняеми и двама потърпевши; до осъдителна присъда по отношение на ищеца не се е стигнало като още на първа инстанция А. е бил оправдан.

Съдът, позовавайки се на Постановление № 4/1968 на Пленума на ВС при определяне размера на справедливата обезвреда на претърпените от ищеца вреди, е съобразил и преценил общата икономическа среда и стандарта на живот в страната към периода на увреждането /м. 01.2024 г./, а именно: по данни на НСИ тримесечният общ доход средно на лице от домакинството през 2023 г. е 2 711.50 лева, а минималната работна заплата за страната към м. 01.2024 г. е 933 лева.

С оглед събраните и обсъдени по делото доказателства, отчитайки социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към дата на влизане в сила на определението за прекратяване на НП, съдът е достигнал до крайния си извод, че при определяне размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 4 000 лв., първоинстанционният съд е спазил критерия за справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД, преценявайки възрастта на ищеца, общественото му положение, тежестта на неоснователно повдигнатото му обвинение, продължителността на воденото наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза, характера и степента на доказаните преживени в резултат на същото негативни емоции и за отражението им върху здравословното състояние на Е. А..

Съдът е обсъдил възражението на Прокуратурата на Р. Б. за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат, изразяващо се в недаване на обяснения по делото, като е приел същото за неоснователно, отчитайки, че това е негово конституционно гарантирано право, а не неправомерно поведение.

Съдът е изложил съображения относно момента, от който се дължи законна лихва върху дължимото обезщетение - от датата на влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на държавния орган, в случая 05.01.2024 год. Произнесъл се е и по основателността на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, но е приел същият за недоказан, респ. – неоснователен поради липса на доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение.

Поради изложените съображения и съвпадане на изводите на двете инстанции, Апелативен съд – В. Т. е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.

При така установените данни касационната инстанция намира следното:

За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК.

Поставеният от касатора в изложението му въпрос касае прилагането на критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение – въпрос, който обосновава общата предпоставка за допускане на въззивното съдебно решение на касационен контрол. Що се отнася до наличието на специалния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящата касационна инстанция съобрази, че по този въпрос е налице задължителна и казуална практика на ВКС и ВС: ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 397/05.04.2017 г. по гр. д. № 5182/2016 г., IV г. о., решение № 834/19.06.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г., IV г. о., решение № 156/21.06.2017 г. по гр. д. № 5182/2016 г., IV г. о.; решение № 319/17.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2829/2015, IV г. о.; решение № 36/31.03.2022 г. по гр. д. № 2110/2021 г., III г. о. и др.

Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора правен въпрос относно определянето по размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Така поставеният въпрос е от значение за крайния изход на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивният съд, поради което и осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и допълнителното основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - практика на ВКС и ВС, с която даденото от въззивният съд правно разрешение следва да бъде проверено.

В изложението на касатора се навеждат доводи за евентуална недопустимост на въззивното съдебно решение поради нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, предвиждаща задължително участие на прокурор в производствата по ЗОДОВ, на който въпрос съдът дължи отговор с решението по същество.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ :

Оставя без разглеждане касационната жалба на Е. Д. А., действащ чрез процесуалния си представител адв. Н. Б. от АК – Р., срещу въззивно решение № 166 от 03.07.2025 г., постановено по в. гр. дело № 246/2025 година по описа на Великотърновския апелативен съд, в частта му, в която е потвърдено решение № 120 от 18.03.2025 г., постановено по гр. дело № 836/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на сумата от 1 500 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и прекратява касационното производство в тази му част.

Допуска касационно обжалване на въззивно решение № 166 от 03.07.2025 г., постановено по в. гр. дело № 246/2025 година по описа на Великотърновския апелативен съд, в частта му, в която е потвърдено решение № 120 от 18.03.2025 г., постановено по гр. дело № 836/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Е. Д. А. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск за сумата над 4 000 лв. до 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Указва на касатора да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 2.56 евро и в същия срок да представи доказателства за внасянето й по номера на настоящото дело. В противен случай жалбата подлежи на връщане. След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о. з. или прекратяване.

Определението подлежи на обжалване в прекратителната му част с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на касатора пред друг тричленен състав на ВКС. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: