ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1111

гр. София, 09.03.2026 год.

Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като разгледа докладваното от съдия Р. Б. ч. к. гр. дело № 775 по описа на съда за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК.

Образувано е по направено от В. Л. В. искане за спира-не на изпълнение на невлязло в сила въззивно решение № 133 от 01.10.2025 г. по гр. дело № 165/2025 г. на Окръжен съд – Видин, с което е потвърдено първоинстанционно решение по гр. дело № 179/2023 г. на Районен съд – Кула с уважени на И. В. П. искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на собствеността и осъждането му да предаде владението на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], разположена по линия от т. 2 до т. 6 и линията от т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 до т. 6 по комбинирана скица по т. 8 от експертно заключение, и с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на част от пристройка към лятна кухня, навлизаща в същия имот и разположена по линия от т. 2 до т. 6 по комбинираната скица от заключението, и ограда, намираща се по линия от т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 до т. 6 по същата комбинирана скица.

Срещу така постановеното въззивно осъдително решение е подадена на 30.12.2025 г. от В. В. касационна жалба, която според указанията по разпореждане от 07.01.2026 г. на администриращия съд е подадена в срока по чл. 283 ГПК. По искане на И. П. (сега ответник по касационната жалба) въз основа на осъдителното решение по производството, прието от въззивния съд за окончателно въпреки разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е издаден и изпълнителен лист от 30.10.2025 г., по който е образувано изп. дело № 60/2025 г. на СИС при Районен съд – Кула, за които твърдяни по молбата факти са представени доказателства (разпореждане от 20.11.2025 г., покана за доброволно изпълнение и призовка).

С разпореждане от 27.02.2026 г., изменено с разпореждане от 06.03.2026 г., на молителя В. В. са дадени указания за представяне на доказателства за внесено обезпечение в размер на 541.77 евро по сметка на ВКС по искането му за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно осъдително решение по исковете по чл. 108 и 109 ЗС, произнасянето по което е отложено до тяхното изпълнение. Дадените указания са изпълнени с молби от 05.03.2026 г. и 06.03.2026 г.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че подадената молба е допустима и основателна.

Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК на изпълнение подлежат само осъдителните решения на въззивните съдилища, т. е. в случая въззивното решение на Окръжен съд – Видин по осъдителните искове по чл. 108 и 109 ЗС за защита на претендираното право на собственост върху спорната реална част, но не и в частта за разноските, по които произнасянето на съда е с характер на определение.

Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 8 от 31.10.2012 г. по тълк дело № 8 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, обжалваемият интерес по дела относно вещни дела съответства на цената на иска, определена съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК, която съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК е в размер на данъчната оценка на процесния имот, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право, като съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. дело № 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС цената на иска по чл. 109 ЗС за извършване на заместими действия, посочени и в невлязлото в сила осъдително въззивно решение по този иск, съответства на паричната оценка на разходите за материали и труд за осъществяването им. Определеното по този начин за дължимо обезпечение за спиране изпълнението на въззивното осъдително решение на Окръжен съд – Видин по исковете по чл. 108 и 109 ЗС, т. е. въз основа на обжалваемия интерес (цената на иска), респ. данъчната оценка на спорната част от поземления имот, и приблизителната оценка на разходите за премахване на част от пристройката и оградата, възлиза на 541.77 евро. За внасянето на последното са представени от молителя платежни нареждания от 04.03.2026 г. и 06.03.2026 г., от които и служебно изготвените справки от 05.03.2026 г. и 09.03.2026 г. е видно, че същото е внесено.

В срока по чл. 283 от ГПК е подадена и касационната жалба срещу решението на Окръжен съд - Видин, след постановяването на което е издаден и изпълнителен лист от 30.10.2025 г.

Следователно, предпоставките по чл. 282, ал. 2, т. 2 и ал. 3 ГПК са осъществени и искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение по уважените против молителя осъдителни искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС е основателно и следва да се уважи.

По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА изпълнението на въззивно решение № 133 от 01.10.2025 г. по гр. дело № 165/2025 г. на Окръжен съд – Видин, с което е потвърдено решение № 11 от 09.02.2025 г. по гр. дело № 179/2023 г. на Районен съд – Кула с уважени на И. В. П. против В. Л. В. искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на собствеността и осъждането на последния да предаде владението на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], разположена по линия от т. 2 до т. 6 и линията от т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 до т. 6 по комбинирана скица по т. 8 от експертно заключение, и с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на част от пристройка към лятна кухня, навлизаща в същия имот и разположена по линия от т. 2 до т. 6 по комбинираната скица от заключението, и ограда, намираща се по линия от т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 до т. 6 по същата комбинирана скица

ДА СЕ ИЗДАДЕ препис от определението на В. Л. В..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.