ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1077

гр. София, 05.03.2026 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4735 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ленмарк“ АД срещу решение № 683 от 23.05.2025 г. по в. гр. д. № 2973/2020 г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, с което е потвърдено решение № 2633 от 27.04.2020 г. по гр. д. № 3098/2019 г. на Софийски градски съд, І г. о., 14 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК за сумата 124 000 евро, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от допуснат и наложен по искане на прокурор по пр. пр. № 4-2463/2013 г. на СГП запор върху банкови сметки на „Ленмарк“ АД, както следва: с определение от 21.12.2013 г. по НЧД № С-282/2013 г. на СГС, НО, 12-ти състав наложен запор върху левова сметка на дружеството и с определение от 09.01.2014 г. по НЧД № С-282014 г. на СГС, НО, 12-ти състав наложен запор върху еврова сметка на дружеството, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба.

Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че е неправилен изводът на въззивния съд, че не са осъществени елементите от фактическия състав на специалното деликтно право по чл. 403, ал. 1 ГПК, тъй като от доказателствата в...